На брега на Днепър все така унесен в спомените си седя Княза. Идват Княгинята и Олга, но щом го виждат, се скриват зад развалините на мелницата. Русалчицата излиза от реката и казва на Княза, че при него я е пратила майка й — тази, която някога е обичал и изоставил. Княза не може да повярва, че Наташа е жива. Русалчицата му казва, че може веднага да го заведе при нея. Той е готов да тръгне. Княгинята и Олга му преграждат пътя. Те го молят да не отива. В този миг прозвучава любовният зов на Наташа. Княза хваща русалчицата за ръка и се спуска към реката … Русалките запяват песен и довличат трупа на Княза пред своята царица.
МУЗИКА
„Русалка“ е върхът на творчеството на Даргомижски. Видният композитор и критик Серов окачествява произведението като „една от най-богатите и най-музикални опери в света“. Правдиво и с остро чувство за психологизъм той е изградил образите на своите герои. Даргомижски майсторски е предал и скръбта, и отчаянието на изоставената девойка, и трагедията на стария баща, и мъката за загубеното завинаги щастие на Княза, и тежките изживявания на пренебрегнатата млада съпруга, и т.н.
Музиката на операта е ту задушевна, ту напрегнато драматична и трагична, ту весела и жизнерадостна, но навсякъде е проникната от народностния дух на руското звукотворчество. В музиката на „Русалка“ са пресъздадени не само интонациите и орнаментиката, а и душата на руската народна песен. Разбира се, оперите на Даргомижски са началото на руския национален музикален стил и в тях, включително и в „Русалка“, се чувствуват отгласи на италианско и френско влияние. Един от най-вълнуващите моменти в операта обаче са тъкмо дълбоко руските — задкулисната песен на русалката Наташа по време на сватбеното тържество; игривата песничка на Олга в трета картина; масовата сцена от първа картина; сватбените песни от втора картина и мн. др. Композиторът е използувал и народни песни като теми песента на Наташа, с която моли царицата на Днепър да я вземе при себе си в края на първа картина, любовния зов на Наташа, с който примамва Княза да се хвърли в реката в последната картина, хор на селяните от първа картина и др.
Даргомижски е композитор, който умее да обрисува живо и релефно музикалните образи. Това той постига преди всичко с ариите и ансамблите. За него няма второстепенни образи. Отделни герои могат да играят по-малка роля в действието, но те са цялостно и детайлно обрисувани. Така например на Княгинята с трите й арии е дадена пълна, до най-малките нюанси музикална характеристика. Още по-пълни и релефни са образите на Наташа, на Княза и Мелничаря. Наситен с изключителен драматизъм е дуетът на Княза и полуделия Мелничар в четвърта картина. Освен ариите, ансамблите и масовите сцени в операта има оркестрови моменти на значителна висота. Увертюрата е наситена със страстни чувства и напрегнатост, също трябва да се отбележат някои от оркестровите встъпления, танците — особено циганският и славянският. Силно въздействуващи са музикалните номера с весело-безгрижен характер — песента на Мелничаря от I картина, песента на Олга от III картина и др. Не така убедителни са обаче сцените на дъното на реката.
Антонин ДВОРЖАК
1841–1904
Наред със Сметана, Антонин Дворжак е най-големият чешки композитор. Той е оставил голямо творческо наследство. Някои от произведенията му като симфонията „Из новия свят“, бляскавият Концерт за виолончело и оркестър, Славянски танци, операта „Русалка“ и много други, са си извоювали безсмъртна слава. Дворжак съвсем справедливо е смятан за класик на чешката музика, който не само допринася за изграждането на националния музикален стил, но и за издигането на авторитета и широката популярност на чехословашкото музикално изкуство. Творбите на Дворжак покоряват и днес сърцата на хората със своята мелодичност, органическа връзка с народното творчество и своеобразието си.
Антонин Дворжак е роден на 8 септември 1841 г. в селото Нелахозевес, недалеч от Прага. Най-голямото от осемте деца на бедния гостилничар отрано проявява влечение към музиката и започва да свири на цигулка. За да помогне на баща си, Дворжак постъпва на работа като чирак едва тринайсетгодишен. Но тежката работа не го откъсва от музиката. През 1857 г. той е приет в Органната школа в Прага. Още като студент прави сполучливи композиционни опити. Работи като църковен органист, а след завършването на школата става оркестрант във „Временен театър“, където диригент е Бедржих Сметана. Сравнително добрата му работа дава възможност на Дворжак да се отдаде на напрегната творческа дейност. През 1870 г. завършва първата си опера „Алфред“, а след една година — комичната „Цар и въглищар“, но и двете не му донасят успех. Едва с операта си „Твърдоглавци“, завършена през 1874 г., Дворжак си спечелва известност и признание.