В градината пред двореца на Принца. Скоро ще започне сватбата на Принца и непознатата девойка. Горския и Помощник-готвача коментират станалите напоследък събития: коя е тази девойка и откъде е; наистина ли техният господар Принца ще се ожени за нея, след като всички знаят, че сега мисли само за Княгинята. И действително напоследък Принца почти не обръща внимание на нямата си годеница. Той настойчиво ухажва веселата и красива Княгиня, а нещастната Русалка не може да му попречи. Празничните фанфари оповестяват началото на бала. Гостите започват да танцуват. Идва Водния дух. Той вижда как Принца очарован от Княгинята не обръща внимание на дъщеря му. Когато Принца понечва да целуне Княгинята, Русалка отчаяна застава между тях. Но и това не може да го накара да се опомни. Лекомисленият момък блъсва девойката. Водния дух казва на Принца, че ще загине и отвежда дъщеря си.
Край брега на езерото. Предсказанието на Иежибаба се е сбъднало — Русалка е станала блуждаещо огънче. Тя изповядва своето нещастие пред баща си. Ала Водния дух не може да й помогне. Съдбата и е в ръцете на Йежибаба. Магьосницата е съгласна да помогне на Русалка при едно условие — да убие Принца. Русалка отказва: тя още обича Принца. Русалка влиза в езерото. Край брега идват Горския и Помощник-готвача. Те молят магьосницата да им даде вълшебна билка за техния господар Принца. Той се е разболял от мъка по изчезналата Русалка, като е разбрал, че не Княгинята, а нея обича истински. Разгневен, Водния дух изпъжда и двамата. Спуска се нощта. Идва Принца, за да търси своята любима. Русалка бавно излиза от езерото. Щастлив, Принца се спуска към нея. Тя иска да го спре — целувката ще му донесе смърт. Все едно, той не може повече да живее без нея. Двамата потъват в езерото.
МУЗИКА
Не случайно Дворжак е нарекъл „Русалка“ лирична приказка. Музиката на това произведение е наситена с много поетичност, нежност и сърдечност. Както на хората-герои, така и на фантастичните действуващи лица са придадени дълбоки човешки чувства. При това музиката е ярко национална и носи белезите на зрелия Дворжак, на симфонията „Из новия свят“, на виолончеловия концерт и на Славянски танци. Изключителното мелодично богатство на операта е направило „Русалка“ любимо произведение на чешката музика.
Независимо че лириката преобладава, операта има и силно драматургични моменти. При създаването на тази си творба Дворжак е използувал лайтмотивна техника. Най-силна и ярка е темата на Русалка, която доминира в произведението. Още в увертюрата прозвучава тази пропита с лиризъм тема и постепенно придобива драматичен характер.
Създадената атмосфера от увертюрата въвежда в истинското настроение на началото на действието. Тук най-силен момент е песента на Русалка за месеца. Това е изключително красива и емоционална мелодия. Влюбената девойка моли луната да й помогне, като й изповядва чувствата си. Арията се пее извънредно често и на концертния подиум. Наситен с много колоритност е дуетът на Русалка с вещицата Йежибаба от първото действие. Напълно дворжаковски са и ариите на Водния дух, който съчувствува на нещастната си дъщеря, и възторжената любовна песен но Принца. Чудни по своя аромат и вълшебство са танците на нимфите.
Жизненият и оригинален дух на Горския и Помощник-готвача създава бодро настроение в началото на второто действие. В дуета на Принца и Княгинята в оркестъра звучи темата на Русалка, разкривайки тревогата и ревността на нещастната девойка. Извънредно майсторски е предадена веселата сцена на празненството, в която се преплита тъжната ария на Водния дух. Особено драматична е втората ария на Русалка. В нея композиторът разкрива чувствата, вълнуващи героинята, когато тя разбира, че не е в състояние да задържи своя любим.