Стая в замъка. Пелеас среща Мелизанда и й казва, че баща му вече е почти здрав. Аркел го е посъветвал да замине за дълго пътешествие. Пелеас трябва да изпълни волята му. Двамата решават да се видят за последен път през нощта при кладенеца в парка. Влиза крал Аркел. Той е весел. Старецът се надява вече животът в замъка да бъде щастлив. Неочаквано се втурва Голо, целият в кръв — бързайки да се прибере, минал през храстите и се издраскал. Мелизанда поисква да избърше кръвта, но Голо грубо я спира и поисква меча си. Мелизанда му го подава. Без да може повече да се владее, Голо дръпва жена си за косата и я поваля. Погледът на баща му го накарва да дойде на себе си. Голо процежда през зъби, че вече няма да шпионира, а само ще чака удобен случай. Кралят упреква остро своя внук и се мъчи да успокои Мелизанда.
Край кладенеца в парка. Напразно Иньолд се мъчи да отмести един голям камък, за да намери топката си. Здрачава се. Момчето чува как в далечината блеят овце. Те сякаш плачат, защото не ги водят към замъка. Иньолд, оставяйки топката, се затичва натам. Вече е съвсем тъмно. Пелеас идва и с трепет очаква Мелизанда. Тази вечер те трябва да се сбогуват. Мелизанда пристига. Тя му казва, че се е забавила, защото чакала Голо да заспи. Пелеас разкрива на Мелизанда любовта си. Това е причината, за да замине сега. Младата жена също го е обикнала още от първата им среща. Пелеас я пита дали говори истината и Мелизанда отговаря, че тя лъже само Голо. Двамата са щастливи. Изведнъж чуват как затварят вратите на замъка. Сега вече няма как да се върнат. Може би така е по-добре. Изведнъж пред тях излиза Голо. В ръката си той държи меч. Пелеас моли Мелизанда да бяга, а сам тръгва с открити гърди срещу меча на брат си. Побеснял, Голо пронизва Пелеас и се спуска след Мелизанда.
Стая в замъка. След като е убил Пелеас, Голо е ранил Мелизанда и се е опитал да се самоубие. Сега, вече оздравял, той стои заедно с крал Аркел и лекаря до леглото й. Голо съжалява за случилото се. Мелизанда е в тежко състояние след раждането на дъщеря си. Гледайки красивата си жена, той отново е завладян от ревността и я пита имала ли е нещо с Пелеас. Не това, за което си мисли, отвръща Мелизанда. Отговорът и го вбесява — Голо я кара да бъде искрена поне в последния си час. Мелизанда разбира, че е настъпил краят на живота й, и затваря очи. Няма да каже повече нищо. Аркел помолва да донесат детето, но Мелизанда няма сили дори да го прегърне. В стаята влизат жени. Те застават на колене пред мъртвата. В настъпилата тишина отеква плачът на Голо.
МУЗИКА
Музиката на „Пелеас и Мелизанда“ е нещо съвсем ново в цялата оперна литература. Ромен Ролан нарича появата на тази опера най-голямо събитие в историята на френската музика, а в едно свое писмо до Рихард Щраус изтъква, че след Монтеверди не е създавано толкова дълбоко произведение, изградено с такива прости изразни средства.
„Пелеас и Мелизанда“ представлява най-висшето достижение на полифоничното майсторство на Дебюси. С тази си творба композиторът се обявява против вагнерианството в музиката. Трябва обаче веднага да се добави, че и сам Дебюси не пренебрегва някои от средствата на Вагнеровата музикална драматургия особено от „Тристан и Изолда“. Той доста широко използува лайтмотиви и лайттеми, дори си позволява и лайттембрите.
Разкриването на душевните състояния и изобщо развитието на музикалното действие е възложено на оркестъра. Обаче и тук всичко е предадено дискретно, без внезапни изблици и несдържана емоционалност, някак недоизказано, нежно и деликатно.
Мелодическата линия в цялата опера е издържана в рамките на мелодичния речитатив, тъй като според творческото верую на композитора драмата и музиката в едно произведение не трябва да си пречат, а, напротив, трябва да изпълняват една и съща задача. Дебюси споделя защо е използувал изцяло в операта си мелодическата декламация: При слушане на някакво произведение зрителят е принуден да изпитва два вида емоции — едната, предизвикана от музиката, и другата — от артиста. Опитах се да обединя в едно тези емоции. Затова мелодията е почти антилирична. Тя е безсилна да предаде подвижността на човешката душа в живота. Това е възможно само в песента.
Хармоничният език в „Пелеас и Мелизанда“ е извънредно интересен и разнообразен, но и тук Дебюси избягва яркостта. Той използува широко така наречените „тристановски септакорди“ (състоящи се от две малки и една голяма терца) и особено много нонакордите. Както в цялото му творчество, и тук е дадено широко място на целотонната гама — пентатониката, като чрез нея композиторът е търсил преди всичко да получи някаква неутралност въпреки екзотичното й звучене.