Подчертано символистичният сюжет на Метерлинк е накарал композитора да бъде крайно въздържан в музикалната изразност. И в музиката всичко е само подсказано, намекнато е за него или е обрисувано със светлосенки, в преливащи се тонове. Темата на Голо е неясна мелодически и ритмически по-твърда. Мотивът на Мелизанда е мек и изразителен, но при първото му поднасяне (срещата й с Голо в първа картина) звучи малко рязко, предаден в горния регистър на обоя. По съвършено различен начин този мотив прозвучава при първата среща на Мелизанда с Пелеас, както и винаги в нов вид при по-нататъшното развитие на действието — в съответствие с душевното състояние на героинята. Такова развитие търпят и другите мотиви и теми.
Макар и много внимателно Дебюси използува в оркестъра доста широко звуковата живопис, но и тя е туширана, само намекната. В оркестъра са обрисувани до тънки подробности събитията на сцената.
Особено силни моменти в операта са сцената в подземията, когато Голо води Пелеас, сцената пред пещерата и др. В тази си творба Дебюси доказва, че може да се постигне силно въздействие върху слушателите без ярки музикални контрасти. Това личи особено в сцената на прощаването на Пелеас и Мелизанда и веднага последвалото убийство на Пелеас. Най-трайни впечатления оставя финалът на операта — смъртта на Мелизанда.
Лео ДЕЛИБ
1836–1891
Делиб е изявен френски композитор от втората половина на миналия век. Неговото творчество обхваща предимно жанровете на музикалния театър — опери и балети. Музиката на Делиб е извънредно мелодична, пълна с грация и елегантност, написана с високо професионално майсторство, богата хармонически и с много оригинална и цветиста инструментация. Делиб създава своите опери в духа на френската лирична опера и произведенията му обогатяват този жанр. Най-важно обаче е делото на Делиб в друга област на музикално-сценичното изкуство. Той е един от композиторите, който успя чрез творчеството си да възвърне отново интереса към балета — един полузабравен жанр по това време. Неговите балети особено „Копелия“ и „Силвия“ и сега заемат челно място в репертоарите на оперните театри. Чайковски е ценял извънредно много Делиб, като го смятал за най-талантливия френски композитор след Бизе.
Лео Делиб е роден в Сен Жермен дю Вал на 21 февруари 1836 г. От малък се занимава с музика и през 1848 г. постъпва в Парижката консерватория, където отначало учи при Адолф Адам. Седемнадесетгодишен, той работи като пианист в Театр Лирик в Париж. Там именно се насочва към театралните жанрове. Още преди да е навършил двайсет години, Делиб е вече автор на операта „Въглища за две су“, която се посреща радушно от публиката. След това той пише и други опери, като „Старите пазачи“, „Градинар и управител“, но в тях още се чувствува влиянието на неговия учител: През 1865 г. Делиб става хормайстор на парижката Гранд опера. Още на следната година операта поставя балета „Ручеят“, написан съвместно с Минкус и игран с голям успех.
Първото значително произведение, в което Делиб разкрива изцяло големия си талант и показва личния си стил, е балетът „Копелия“ (1870). Скоро след това той поднася на слушателите и първата си ценна опера „Царят го каза“. През 1876 г. композиторът завършва и втория си балетен шедьовър „Силвия“. С него славата му на композитор преминава границите на родината му.
Широкото признание донася на Делиб през 1881 г. професорско място в Парижката консерватория. Две години по-късно той завършва най-зрялата си творба — операта „Лакме“. Педагогическата му работа в консерваторията намалява доста творческата активност на Делиб, но почестите към него стават по-големи и той е приет за член на Френската академия.
Лео Делиб умира на 16 януари 1891 г. в Париж, без да успее да завърши последната си опера „Касия“.
ЛАКМЕ
Опера в три действия
Либрето Едмон Гондине и Филип Жиле
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Нилаканта, върховен жрец на храма Брама — бас
Лакме, негова дъщеря, млада жрица — сопран