Джералд не е убит, а само ранен. Лакме с помощта на Хаджи е пренесла любимия си в една колиба в джунглата. Грижите й са му помогнали да оздравее. Той наистина е очарован от красивата девойка и е готов да остане завинаги при нея. Любовта кара Лакме да не съжалява за измяната си към родината и народа. Отдалеч долита песен. Това са млади влюбени, които отиват към свещения ручей. Според старинния обичай, ако младеж и девойка пият от водата на този ручей от една чаша, те ще останат заедно за цял живот. Лакме не може да си представи живота без Джералд. Тя грабва една чаша и се затичва към ручея с вълшебна сила. През това време идва Фредерик. Най-после английският офицер е успял да открие Джералд. Фредерик прекъсва възторжените излияния на приятеля си за любовта му. Той иска да знае дали Джералд е забравил дълга си на войник пред отечеството, да му каже, че отрядът го очаква, а и Елен не престава да мисли за него. Всичко това кара Джералд да обещае на приятеля си, че ще се върне при отряда. Успокоен, Фредерик си тръгва. Връща се радостната Лакме. Тя е отишла до свещения ручей и носи пълна чаша с вълшебната вода. Но радостта й секва. По вида на Джералд тя разбира, че нещо се е случило; той не е вече същият. В далечината се дочува войнишка песен. По начина, по който Джералд я слуша, Лакме се досеща за всичко. Отчаяна, тя откъсва една отровна билка и я пуска в чашата. С поривисто движение вдига чашата и изпива отровата. Разбрал какво е направил, Джералд се спуска към любимата си. Късно е. Той с нищо не може да й помогне. В този момент идва Нилаканта с хората си. Лакме го моли да пощади нейния любим и умира …
МУЗИКА
Музиката на операта „Лакме“ е много поетична, изящна и свежа. Нейната пленителна мелодичност е главното й качество. Музикалната тъкан е наситена с доста източни елементи, което й придава красива екзотичност. Въпреки това тази оперна творба носи най-характерните черти на почерка на своя автор и на френския музикален стил. Наред с изяществото и грацията в музиката има вложени и моменти на силна драматична напрегнатост, особено в сцените с Нилаканта.
Делиб е обрисувал ярки музикални образи на действуващи лица. Най-цялостен е този на главната героиня, на чието име е наречена операта Лакме. Нейната партия има песенен характер. Това личи и в арията й в първо действие, и в приспивната песен в третото действие, и най-вече — в голямата ария във второ действие, позната под името „Ария на звънчетата“. Тя е една от най-хубавите арии за колоратурен сопран. Нейната мелодичност с лек източен характер, изящество, великолепни колоратури и дълбочина на израза я поставят на видно място а в концертния репертоар.
Другият главен образ е на Нилаканта — фанатично любещия своя народ и в същото време безмилостен към чуждите нашественици върховен жрец на брамините. Неговият характер се разкрива преди всичко в масовите сцени. Особено силна е молитвата му в първо действие. Темата на песента на Лакме от първо действие със съпровод на хора в развитието на операта придобива застрашителен характер и започва да играе роля на тема на отмъщението, която се появява преди всичко в партията на Нилаканта. Върховно напрегнат момент е сцената на Нилаканта с брамините във второ действие.