Третият главен образ е на Джералд. При него сполуките на композитора са сравнително по-малко. (Смята се, че Делиб нарочно е показал английския офицер като малко студен и безсърдечен човек.) В партията му от първото действие се чувствуват нотки на оперетен шаблон. За другите действуващи лица не може да се каже, че имат някакви задълбочени музикални характеристики.
В „Лакме“ особено силно впечатление правят масовите сцени. Освен сцените с брамините и Нилаканта извънредно интересна е и жанровата сцена на индийския пазар — със своите танци, с виковете на търговци, с хумористичните епизоди и пр. Танците които заемат не малко място в операта, са може би най-ярките моменти. Не случайно Лео Делиб е смятан за един от най-големите творци в областта на балета. В операта му танците имат интересна ритмика и притежават богата жанрова живописност.
Иван ДИМОВ
1927
Иван Димов е композитор със значителен творчески актив. Той си спечелва известност като талантлив музикален творец още с първото си голямо произведение — балетът „Кърджалии“, изнесен с успех през 1959 г. от Старозагорската народна опера. В тази си творба Иван Димов изяви усета си към музикалната драматургия и, което е по-ценно, своеобразието на музикалния си език. Балетът „Кърджалии“ притежава редица ценни художествени достойнства и бе приет от публиката с интерес и задоволство. Преди създаването на това свое първо голямо произведение композиторът написва редица творби, свързани с театъра — сценична музика, оперетни за деца, куклени пиеси и др. В по-нататъшното си творчество Димов се насочва предимно към оркестровата и инструменталната музика. Десет години след „Кърджалии“, на сцената на Пловдивската народна опера се появява първата му опера — „Откраднали консула“. Няколко години по-късно отново в Стара Загора ще се изнесе премиерата на втората му оперна творба — „Емигрантът“, написана също върху собствено либрето. Сред другите му творби се открояват: кантатата „С името на Ленин“, Септемврийска балада за солист, хор и оркестър, драматична поема за оркестър, Концертино за цигулка и оркестър, концерт за пиано и оркестър, кукленият балет „Смехът на Африка“, камерни творби, сценична музика, песни, обработки на народни песни и др.
Иван Димов е роден на 13 декември 1927 г. в Казанлък. Музикалното си образование получава в Българската държавна консерватория, като ученик по композиция на проф. Марин Големинов. Работи няколко години като диригент на Старозагорската народна опера, а по-късно в Пловдив. През 1963 г. той заминава на специализация в Съветския съюз при видния композитор Дмитрий Кабалевски. Завърнал се в България, Иван Димов работи като диригент в Пазарджик и Пловдив. Понастоящем е преподавател във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив.
ОТКРАДНАЛИ КОНСУЛА
Комична опера в две части
Либрето Иван Димов
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Пепе, обущар — тенор
Чино, студент — баритон
Дола, келнерка — сопран
Антонио, полицай — бас
Консулът — баритон
Чезаре, бакалин — тенор
Даниела, жена на Чезаре — мецосопран
Леля Жана — алт
Луиджи, студент — тенор
Рафаел, студент — баритон
Марио — бас
Граждани — мъже, жени, минувачи, тайни агенти, вестникопродавци.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Десетгодишният период между двете големи музикално-сценични произведения на Иван Димов дава възможност на композитора както да повиши своето професионално умение, така и да навлезе по-дълбоко в спецификата на театралната драматургия. Изборът на Димов — пиесата на съветския драматург Георгий Мдивани „Откраднали консула“ за сюжет на оперно произведение е наистина сполучлив. Литературната първооснова не само разкрива добри възможности за създаването върху нея на комична опера, но и притежава актуалност. Композиторът сам написва либретото с умение и здраво чувство към сцената. В него е запазен живият темпо-ритъм и динамичността на пиесата. Димов работи едновременно върху текста и музиката. „Често музиката изпреварваше текста“, отбелязва той. В либретото сценичното действие е извънредно раздвижено чрез внезапни смени на настроенията, с многобройни ретроспекции и изобилни коментарии, възложени на някои от действуващите лица, които се превръщат в тълкуватели на събитията, и др. В цялостната концепция на операта „Откраднали консула“ се чувствува привързаността на Димов към театъра на Брехт, както и афинитетът му към динамиката на сценично действие у Леонард Бърнстейн. Актуалността на сюжета — отвличането на дипломатически представители по политически съображения — придава на операта на Иван Димов значителна привлекателност.