Втората опера на композитора „Емигрантът“ също така е с актуален сюжет, с остро съвременно звучене. Тук той се стреми да използува по-нови изразни средства.
Първото представление на „Откраднали консула“ е на 4 март 1969 г. в Пловдив. Сценичната й реализация е осъществена от диригента Невен Михалев и режисьора Бохос Афеян.
СЪДЪРЖАНИЕ
Полицаят Антонио отдавна е влюбен в хубавата келнерка Лола, но тя винаги е отхвърляла предложението му за женитба. Сега Антонио е получил някакво наследство и се надява, че вече ще успее да спечели ръката й. За голямо огорчение на полицая Лола и сега отказва да се омъжи за него. Настроението на Антонио съвсем се влошава, когато му казват, че в града е отвлечен испанският консул. Похитителите са заявили, че ще пуснат консула, само ако бъде освободен осъденият на смърт испански студент. Налага се полицаят веднага да отиде в службата си. Новината за отвличането силно е развълнувала многобройните наематели на дома, където живее Лола. Те възбудено коментират съобщенията на вестниците. Само обущарят Пепе остава спокоен. Той знае кои са похитителите: консулът е отвлечен от студента Чино, който живее в същия дом, и двамата му приятели. Антонио вече е получил нареждане да търси похитителите в този район, но не знае откъде да започне. Идва Чино и като на шега подхвърля, че отвличането е дело на студенти. Пепе изтръпва. Той се е изплашил да не би думите на Чино да подсетят полицая. Но подхвърлената реплика съвсем не улеснява Антонио — само в неговия квартал живеят 149 студенти. От разговора с Лола Пепе разбира, че тя също знае кои са отвлекли консула. Събитието е предизвикало голямо оживление сред всички обитатели на дома и от техните думи става ясно, че вече всички знаят, или се досещат за истината. Това е твърде опасно за Чино и за приятелите му, но, от друга страна, помага на бедните студенти при изхранването на отвлечения дипломат. В специалните издания на вестниците е публикуван ултиматумът на похитителите: ако испанският студент не бъде освободен, консулът ще бъде обесен. Съобщението хвърля в истинска тревога наемателите — вече са заплашени не само Чино и двамата му приятели, но и всички те като съучастници. Находчивият Пепе успява да направи нищо неподозиращия Антонио неволен съучастник на младежите.
Студентите са затворили консула в своята мансарда. Но наред с грижите, които полагат за укриването му, те трябва да се готвят и за предстоящите изпити. От начина на държанието им с него консулът разбира, че животът му не е в опасност. Това му дава кураж и той започва да се държи дръзко и нагло, дори си позволява да ухажва Лола. Единственото, от което се страхува, е, че може да се получи невярно съобщение за смъртта му и — о, ужас! — някой друг да бъде погребан с почестите, които му се полагат. Чино го успокоява, като му казва, че е телефонирал на жена му. В същото време, тревожни мисли измъчват и бакалина Чезаре. Няма ли да бъде по-добре за него, ако помогне на полицията? Така той не само ще получи наградата, но и ще си открие пътя към политическата кариера. Жена му Даниела обаче грубо го връща към действителността — вместо да мисли за глупости, по-добре да си гледа бакалницата. Полицията вече е започнала да претърсва къща по къща и това сериозно разтревожва Пепе и Лола. Ако се разкрие истината, те също ще бъдат арестувани. Скоро двамата се унасят в мечти — колко хубаво ще бъде, ако след като ги осъдят, бъдат затворени заедно в една килия! Това ще бъде истинско щастие. Малките вестникопродавачи гръмогласно съобщават последните новини: испанското правителство е освободило осъдения студент, създаден е фонд в подкрепа на похитителите и вече са събрани милиони лири. Тази новина навежда Чезаре на нова мисъл — не е ли по-добре за него да бъде сред съучастниците, отколкото техен предател? Така той ще получи дял от парите, които ще бъдат разпределени между осъдените за това дело. Студентите освобождават консула. Полицията, научила имената на похитителите, започва арести. Задържани са всички, които са знаели участниците в отвличането на дипломата и къде е бил укриван. За голямо разочарование на Чезаре само той не изглежда съмнителен и те го оставят свободен. Сега нещастният бакалин вече няма никаква надежда нито да получи дял от помощния фонд, нито пък за политическа кариера.