У нас „Дон Паскуале“ е поставена за пръв път в Софийската народна опера през 1932 г. от диригента Асен Найденов и режисьора Христо Попов.
СЪДЪРЖАНИЕ
Старият и богат ерген Дон Паскуале е решил да лиши от наследство своя племенник Ернесто, тъй като против волята му той иска да се жени за младата и хубава вдовица Норина. Ернесто е сериозно разтревожен. Младежът няма никакви пари, а без помощта на Дон Паскуале няма да може да се ожени за своята любима. Умният и ловък доктор Малатеста обещава да му помогне. Ала самият Дон Паскуале е решил да се задоми. На него вече му е омръзнал ергенският живот. Той също потърсва помощ от доктор Малатеста: трябва му млада, хубава и скромна девойка. Доктор Малатеста му казва, че той познава тъкмо такава девойка — и млада, и красива, и току-що излязла от манастир: тя ще бъде точно за Дон Паскуале. Това е неговата „сестричка“ Софрония.
Още докато разговаря с Дон Паскуале, остроумният и весел доктор съставя плана си: хем ще накаже стария Дон Паскуале, хем ще помогне на Ернесто. Сега докторът е дошъл в дома на вдовицата Норина, за да я убеди да приеме играта. Тя трябва така да разиграе стария наивник, че той завинаги да се откаже от намерението си да се жени. Умната и хитра Норина разбира ползата от тази роля и веднага дава своето съгласие. Така те с Ернесто най-после ще бъдат щастливи.
Дон Паскуале заповядва на слугите си да не пускат в къщи никого освен доктор Малатеста и дамата, която ще дойде заедно с него. Старият ерген е много радостен. Замечтан по щастието, което го очаква, той бързо се приготвя за предстоящата среща. Идва доктор Малатеста, придружен от „сестричката“ си Софрония. Бедното момиче! То цяло трепери от смущение, като не смее да повдигне воала от очите си. Възхитен от красотата на Софрония, Дон Паскуале започва да я разпитва. Норина играе великолепно ролята си на скромно и целомъдрено момиче и старият ерген, без много да се колебае, решава да се ожени за Софрония. Доктор Малатеста е предвидил и това, сетил се е да доведе със себе си и нотариус. Мнимият нотариус е повикан, за да изготви брачни договори. Младоженците се разписват. Техни свидетели са доктор Малатеста и току-що пристигналият Ернесто, който вече е предупреден от доктора за играта. Ала още преди да изсъхне мастилото на договора, Софрония се преобразява. Пред Дон Паскуале не е вече смирената срамежлива девойка, а една проклета, властна и свадлива жена, която веднага започва да дава нареждания и се меси във всичко. Скоро цялата къща е преобърната наопаки. Дон Паскуале просто не може да повярва на очите си. Още от първия час на женитбата си той започва да се разкайва горчиво.
В дома на Дон Паскуале е истински ад. Слугите тичат нагоре-надолу, блъскат се врати — вече нищо не е останало от предишната тишина и спокойствие. Но това не е всичко. Софрония непрекъснато купува най-скъпи неща, и то все излишни. На Дон Паскуале му се струва, че в най-скоро време той ще бъде разорен напълно. Той най-после решава да се намеси и да въдвори ред в дома си. Тъкмо в този момент влиза жена му, за да му каже, че отива на театър. Дон Паскуале е страшно възмутен: как така една жена ще тръгне сама, без мъжа си на театър! И това още в деня на сватбата. Той няма да допусне това. Но желанието му да наложи волята си веднага се изпарява от плесницата, която проклетата жена му удря. Това е вече прекалено много. Дон Паскуале не може да си намери място, толкова е разгневен. Софрония излиза и отива на театър. Но и с това неприятните изненади не са свършили. Дон Паскуале намира едно „забравено“ писъмце от жена си. От него нещастният съпруг разбира, че на всичко отгоре е мамен. Съвсем отчаян, Дон Паскуале изпраща да повикат единствения му верен приятел — доктор Малатеста.