Боян Икономов умира на 27 март 1973 г. в София.
ИНДЖЕ
Опера в пролог u пет картини
Либрето Павел Спасов
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Индже войвода — баритон
Добри, селски момък, после войвода — тенор
Кара Кольо, байрактар — баритон
Моню войвода — тенор
Вълчан войвода — тенор
Кара-Феиз, кърджалийски главатар — бас
Чорбаджи Янко — бас
Чорбаджи Сталю — бас
Миглена, селска девойка, после жена на Индже — сопран
Тодора, майка на Миглена — мецосопран
Мария, робиня на Кара-Феиз — мецесопран
Гъдулар — тенор
Ландурин — тенор
Хайдути, кърджалии, заптиета, селяни, селянки, народ.
Действието се развива в началото на XIX в. в Югоизточна България.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Героичните борби за освобождението на българския народ от тежкото петвековно робство са неизчерпаем източник на сюжети за българското художествено творчество. На тях са посветени и редица наши оперни творби. Сюжетите на робството са привличали не само композиторите от първото поколение, които положиха основите на нашата оперна класика именно върху тях. Те представляват интерес и за някои от съвременните музикални творци. Единствената опера на Боян Икономов „Индже“ също е с подобен сюжет.
Легендарната личност на възпетия в народните песни хайдушки войвода Индже е благодарна тема за епико-романтичната опера. Писателят Павел Спасов, един от добрите български либретисти, автор на много текстове за опери и оперети, е избрал за сюжет на „Индже“ само един период от живота и дейността на хайдушкия войвода превръщането му от разбойнически главатар и съюзник на кърджалиите в борец за освобождението на народа. Оскъдните исторически данни за живота на Индже войвода и поетично описаните му подвизи в народните песни са дали възможност на писателя свободно да разработи либретото, като примеси фактите с художествена измислица. Павел Спасов е написал едно удобно за романтична опера либрето, макар то да не се отличава с особена оригиналност и в него да се долавят някои макар и далечни сходства с известни опери като например „Княз Игор“. Боян Икономов започва работа над „Индже“ в началото на шестдесетте години. След като завършва операта, той я преработва и в този й вид е поставена през 1969 г. от Старозагорската народна опера. Диригент е Веселин Ненов, а режисьор — Стоян Велев.
СЪДЪРЖАНИЕ
Безчинствата на поробителите и чорбаджиите са направили живота на народа непоносим. В своята мъка той призовава за помощ Индже войвода. Индже наистина помага — освобождава един синджир роби …
Народът пее песни за Индже — закрилникът на поробените. Миглена мечтае за войводата. Тя е влюбена в него, макар и никога да не го е виждала. Всеки ден ходи с китка на челото на хайдушкото изворче, надявайки се да го срещне. Идва Индже. Очарован от красивата девойка, той поисква да пие от менците й. Миглена не знае, че това е Индже и не му дава нито вода, нито китката си. За друг е тази китка, за войводата. Ала Индже грабва китката. Миглена избягва. При войводата идва байрактарят Кара-Кольо и разказва, че Кара-Феиз — главатарят на кърджалиите, е приел предложението на Индже за съюз срещу султана. Скоро пристига и Кара-Феиз. Индже предлага условията: плячката за кърджалиите, за българите — свободата.
Чорбаджи Янко издевателствува над цялото село. Той събира по два пъти данък за султана. Тодора, майката на Миглена, е бедна и не може да плати. Тогава чорбаджи Янко иска от нея вместо данък да му даде дъщеря си за жена. Селяните съчувствуват на Миглена и я съветват да избяга с Добри, който е влюбен в нея. Ненадейно в селото идва Индже с дружината си. Той е тръгнал да търси нови юнаци. Пръв се записва Добри. Миглена сега разбира, че този, който й е взел китката при хайдушкото изворче, е самият войвода и помолва Индже да я вземе в дружината си. Войводата мисли, че тя е изгора на някой от хайдутите. На въпроса, кой е нейният избраник, Миглена дръзко отговаря, че обича него и е готова да му стане жена. Селото радостно отпразнува сватбата на Миглена и Индже.