Хайдутите на Индже и кърджалиите са разбили войската на султана и сега празнуват победата си. Войводата обаче е недоволен и гневен. Кара-Феиз е престъпил думата си — той е палил и ограбвал българските села. Кърджалийският главатар кара Индже да се откаже от хайдутството и да стане отново разбойник. Съгласен е дори да му отстъпи любимата си робиня Мария. Войводата с възмущение отхвърля предложението на кърджалията и отива при дружината си. В лагера на кърджалиите пристига пратеникът на султана — чорбаджи Янко. Той казва на Кара-Феиз, че може отново да премине на турска служба. Главатарят с радост приема предложението и обещава в знак на помирение със султана да изпрати главата на Индже.
Хайдутите на Индже са недоволни от съюза с кърджалиите. Те не могат да разберат защо войводата още търпи Кара-Феиз, който не изпълнява обещанията си. Тогава Индже им поверява, че чака да получи помощ, преди да тръгне срещу кърджалиите. Пристигналият таен пратеник донася очакваната вест. Разговорът на хайдутите обаче е чут от чорбаджи Янко, който веднага издава всичко на Кара-Феиз. Кърджалията изненадва неподготвения Индже и го пленява. Мария заедно с две други робини успяват да привлекат вниманието на стражата и да освободят Индже. Войводата й предлага да избяга заедно с него, но тя отказва.
Чорбаджи Янко е успял да научи плановете на Индже и да го изпревари. Той казва на чорбаджи Сталю, че войводата е тръгнал с дружината си насам. Ако Сталю успее да задържи Индже, докато дойдат кърджалиите, ще получи половината от наградата, определена за главата на войводата. Сталю с престорена радост посреща Индже. Не след дълго обаче войводата разбира, че селото е обградено от кърджалиите. Гибел заплашва цялата дружина. За да спаси хората си, Индже решава да се предаде. Но хайдутите не са съгласни, те започват да се готвят за бой. Разбрал за предателството на чорбаджи Сталю, Индже нарежда да запалят къщата му. Неочаквано идва радостна вест — Кара-Феиз е убит от пленницата си Мария, а кърджалиите са се пръснали. Дружината се стяга за път. Идва озлобеният чорбаджи Янко и стреля в Индже. В последния миг Миглена успява с тялото си да прикрие своя любим. Разгневените хайдути хвърлят предателя в пламъците на горящата къща. Пред мъртвата Миглена Индже и хората от дружината му дават свещен обет да се борят за свободата на българския народ.
МУЗИКА
При създаването на музиката на „Индже“ Боян Икономов не ся е поставил за цел да разреши проблеми, свързани с новите пътища за развитие на българското оперно творчество. Той просто е бил обзет от желанието да напише една популярна опера в народен дух, пропита с патриотични чувства. За легендарно-романтичния сюжет Икономов избира като най-подходяща формата на традиционната реалистична опера.
Композиционната структура на операта „Индже“ се базира на свободна лайтмотивна постройка. Музикалната драматургия е изградена предимно върху темите на двамата главни герои Индже и Миглена. Тези теми не само характеризират музикалните образи на двамата герои, но са и носители на двете начала в музиката: епико-героичното и лирико-драматичното. И двете са ярки, изразителни и лесно се запомнят. Темата на Индже е мъжествено-драматична, а на Миглена е нежна и лирична народна мелодия. Важна роля в музикалната драматургия играят използуваните народни песни, като „Заплакала е гората“, „Младо татарче“ и др. Също така отделено е място и на някои ориенталски мелодии, използувани предимно в жанрово-характеристичните сцени и в танците.
В музиката на „Индже“ независимо от лайтмотивната й драматургична постройка са оформени много закръглени номера — арии, ансамбли, хорови сцени, танцови епизоди, оркестрови интермедии и пр. Всички те с изключение на танците и някои песни в народен дух са обединени до известна степен от общия тематичен материал. Доминиращият елемент на музиката е мелодията. Тя е основното изразно средство на Боян Икономов и главно с нея той се е постарал да обрисува духа на епохата и да очертае облика на героите си. Най-ценните страни на музиката са ариите и хоровите сцени. Сред ариите се открояват каватината на Миглена „Изворче хайдушко“ от първа картина, арията на Индже от четвърта картина, двете песни за женски хор — на девойките от първа картина и на робините от четвърта картина. Големите ансамблови сцени в повечето случаи имат характер на масови песни. Оркестърът на операта „Индже“ е звучен, колоритен и изграден с голямо професионално умение. Но въпреки че музикалната драматургия на операта е поверена на оркестровата партия, тя е впрегната повече в услуга на вокалната част. На места оркестърът е разгърнат симфонично. От инструменталните епизоди най-висока стойност имат въведението, интерлюдът между четвърта и пета картина, както и някои от танците. Изобщо при подбора на изразните средства на операта „Индже“ композиторът явно се е стремил да адресира произведението си към масовия слушател.