В църквата. Илия вече е свършил работата си. Остава му само да изпише очите на Десислава. Зографът се измъчва, че не може да намери техния точен израз. Уморен и подтиснат, той съпоставя образите на двете жени, за които непрекъснато мисли: Липа — младата, хубава и жизнена девойка, влюбена в него, и Десислава — гордата, красива и загадъчна болярка — жена на севастократора. В църквата нахлува Китан. Пристигнал е майстор Драган, повикан от Калистрат. Илия веднага заключва вратата и решава да не пуска в църквата никого, докато не свърши всичко. Той с настроение се залавя за работа. Постепенно догаря последната му свещ. Илия е отчаян. Неочаквано се чува гласът на Липа. Тя му е донесла свещи. Сега вече нищо не може да Попречи на младия зограф да довърши делото си докрай.
На площада пред църквата. Майстор Калистрат и другите защитници на старите догми са убедили Калоян да призове на съд Илия, зографа-богохулник. След като севастократорът изслушва обвиненията на Калистрат, той поисква да чуе и мнението на майстор Драган. За голяма изненада на всички старият майстор се изказва възторжено за работата на своя ученик и от сърце му прощава прегрешението. Изкуството на Илия дълбоко го е развълнувало. Отец Гавраил също горещо защищава младия и вдъхновен творец. Севастократор Калоян разбира истината. Той не само че не осъжда Илия, но заявява, че сам ще бъде кум на сватбата му с Липа.
МУЗИКА
Операта „Боянският майстор“ представлява едно по-ново явление в нашето оперно творчество. Константин Илиев написва музиката на своята опера с колоритен и остро звучащ съвременен език. Отличителните белези на музиката са по отношение на своеобразието на формата, съставната звучност, широката темброва скала и оригиналността на ритмиката. Композиторът използува в операта си инструменталните форми. „Боянският майстор“ може да бъде разглеждана като свободно изградена сонатна форма, на която първата й част от втората картина представляват експозицията, разработката обхваща част от втората, третата и четвъртата картина, а петата картина е нещо като реприза с кода. В съвременното оперно творчество използуването на инструменталните форми не е рядкост. Например операта „Воцек“ от Албан Берг е изцяло построена върху такава основа. Употребата на инструментални форми в оперното творчество допринася много за единството на музикалния език. Такова единство е постигнато и в „Боянският майстор“.
В операта си Константин Илиев прибягва до най-разнообразни съвременни изразни средства за осъществяване на творческите си намерения. Някъде музиката е изградена определено върху тонална основа, другаде се е получило широко разсейване на тоналния център, а на много места тя е изведена изцяло от руслото на тоналната система. В мелоса преобладават секундовите и квинтовите интервали и техните обращения, както и ноните и ундецпмите. Това придава на мелодията начупеност и острота. В мелодическите звукореди се избягват повторенията на тоновете, като един тон се използува отново едва след седем, осем, девет различни тона, без да се достигне никъде до изреждане на цяла дванайсеттонова серия.
Една от ценните страни на музиката е нейната народностна окраска. Българското звучене е постигнато чрез мелодически, ритмически и орнаментални съставки от народнопесенното ни богатство, което се чувствува най-силно в масовите сцени и в партиите на представителите на народа. Народностният елемент е изразен най-ярко в двете масови картини — първата и петата, и отчасти във втората картина. От епизодите в български дух найсилно впечатление правят песента на овчарчето от първа картина, на която са придадени лайтфункции, и песента на, Китан за цар Борил. В силно драматичните моменти и сцените, в които се разкриват душевните преживявания на героите, народностният елемент почти изцяло е елиминиран.