Цялата звукова атмосфера на операта се осъществява от симфонично разгърнатия оркестър чрез действен, колоритен, но твърде усложнен музикален език. От музикалните образи най-силен, обаятелен и внушителен е този на главния герой Илия, който е разкрит най-силно в големия му монолог от четвърта картина. Освен зографа по-релефно са очертани Десислава — болярката, измъчвана от противоречиви чувства, и Липа — момичето от народа, което умее да действува и да тласка развитието на действието в желаната от нея посока. Обликът на Липа е сравнително най-български и с богата душевност.
Целият музикално-драматургичен материал в операта е организиран с вещина, стройно и с логична последователност.
Александър ЙОСИФОВ
1940
Александър Йосифов е един от най-талантливите представители на поколението български композитори, изявили се през шестдесетте години. Още в първите му произведения се почувствува неговото творческо присъствие в българската музика. Композитор с отлична професионална подготовка, голяма култура и широки интереси, той пише във всички области на музиката. Йосифов е автор досега на пет симфонии, симфонични пиеси — увертюри, симфонични поеми, концерти за оркестър, инструментални концерти — за пиано, за цигулка и др., вокално-инструментални творби, музикално-сценични произведения, песни — хорови, естрадни, детски и мн. др. В областта на музикалния театър композиторът е създал радиооперата „Завръщане към началото“ по стихове на Павел Матев, мюзикъла „Моряшка чест“, балетните сцени „Партизанката“ и „Криле на дружбата“, детски оперетки и др. Операта „Хан Крум — Ювиги“ е първата му творба от този вид, след което написва операта за деца „Тошко Африкански“ по едноименната повест на А. Каралийчев и оперетата „Златното копие“.
Произведенията на Александър Йосифов независимо от жанра носят неизменно една основна идейно-естетическа концепция: демократизъм и народностност. Художествено-творческите възгледи на композитора са оформени от стремежа произведенията му да бъдат разбираеми и с възпитателно въздействие върху слушателските маси. Творбите му са на историческа или съвременна тематика, актуални, без компромиси относно високия професионализъм.
Александър Йосифов е роден на 12 август 1940 г. в София. Произхожда от семейство със стари музикални традиции. Син е на композитора Йоско Йосифов — автор на редица произведения: симфонии, опери, песни и др. Александър Йосифов проявява музикалния си талант от рано. Учи в Българската държавна консерватория при проф. Панчо Владигеров и още като студент завоюва първите си творчески успехи. Йосифов развива оживена творческа дейност, проявява силна отзивчивост към обществените явления и създава произведения във всички области на музиката. Заедно с това той активно се занимава с обществена и организационна, музикална дейност. От дълги години е ръководител на производствено-творческия комбинат за грамофонни плочи „Балкантон“, член е на ръководството на Съюза на българските композитори, взима дейно участие в обществени организации и др. Композиторът е носител на много правителствени и международни награди и отличия. Удостоен е с почетното звание „заслужил артист“.
ХАН КРУМ — ЮВИГИ
Опера в две действия (седем картини)
Либрето Банчо Банов
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Хан Крум — бас
Умара — негова жена — мецосопран
Винеха, тяхна дъщеря — сопран
Омуртаг, техен син — тенор
Дядо Слав, славянски вожд — бас
Драгата, негов син — тенор
Диценг, боил, приближен на хан Крум — бас
Никифор Геник, император на Византия — баритон
Ставракий, негов син — тенор
Архонт, началник на стражата на Никифор — тенор
Лукидис, придворен поет на Никифор — тенор
Български вестоносец — баритон
Византийски вестоносец — тенор
Български боили, славянски князе, български войници, стражи, народ, византийски благородници, придворни на Никифор, византийски войници, стражари, танцьори, танцьорки и др.
Действието се развива в първата българска столица Плиска и Върбишкия проход на Стара планина от 21 до 26 юли 811 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Александър Йосифов винаги е проявявал силен интерес към проблемите на деня. Тази негова черта проличава още от началото на творческия му път, като се почне от неговата „Песен за Гагарин“, написана по повод излитането на първия човек в Космоса, та през всички крупни исторически и съвременни събития до 1300-годишнината на българската държава. Преди да пристъпи към създаването на първата си опера Йосифов има вече не малък опит в областта на музикално-сценичните жанрове — мюзикъла „Моряшка чест“, детски оперетки, балети и радиооперата „Заврьщане към началото“. На композитора допада либретото на Банчо Банов на тематика от историята на първата българска държава, в която се разработва един от най-известните нейни епизоди: победата на хан Крум над византийския император Никифор, като легендата добавя, че победителят е пил наздравица с чаша, направена от черепа на неговия коварен противник. Банчо Банов поет-баснописец, либретист и преводач, е автор на литературния материал на цял ред музикално-сценични творби — опери, оперети, балети и др. и е сътрудничил с най-видни композитори, като Парашкев Хаджиев. В българското оперно творчество са създадени малко произведения със сюжет от първата българска държава — операта „Алцек“ от Маестро Георги Атанасов и операта „Лето 898“ от Парашкев Хаджиев. Банчо Банов казва за своето либрето: „Сюжетът е зареден върху достоверни исторически факти. Всичко, което става в операта, е истина, с изключение измисления образ на Винеха — дъщерята на Крум. В съдържанието е вложена идеята историческите събития да бъдат тълкувани от съвременна гледна точка …“ Литературният материал е подреден стройно, с логично развитие на действието, макар и да са използувани някои не особено оригинални оперни похвати. Драматургически образите са ярки и убедителни, особено този на Крум. Езикът на либретото е богат и изразителен. Александър Йосифов работи с желание върху първата си опера и я завършва през 1979 г. Сценичната й реализация става на 17 януари 1981 г. в София от Националния театър за опера и балет, с диригент Михаил Ангелов и режисьор Светозар Дончев.