Още след кратката оркестрова интродукция започва внушителният хор на възхвала на бога Тангра. Това е една колоритна сцена в български дух, наситена с радостни чувства. Много ярък контраст представлява силно лиричният епизод между Крум и Винеха. В мъжкия танц се чувствува някаква първична сила. С тънък психологически усет е обрисувано настроението след вестта за неочакваното нахлуване на ромеите: личи не страхът, а миролюбието на народа. Втората картина е забележителна с двете хубави женски арии — на Винеха, изпълнена с топла лирика, и молитвата на ханкинята, както и епизодът на дворцовия преврат с убийството на ханкинята Умара. Епико-героичният характер на музиката проличава най-добре в сцените в лагера на Крум. Особено силен момент е женският хор от четвъртата картина, първият дял на който излъчва дълбока мъка и страдание, а вторият — сила, вяра в победата и възмездието. В шестата картина се откроява дълбоко емоционалната ария на Крум „Прости ми“. Във византийските сцени музиката има по-различен характер. Композиторът се е стремил да обрисува една атмосфера на фалш и интриги. В тези сцени като силен контраст прозвучават епизодите на българите — една ария на Винеха и особено чудесната ария на Дядо Слав. Финалът на творбата е изграден без външна ефектност — радостта от победата преобладава и тържествува.
Дмитрий КАБАЛЕВСКИ
1904
Дмитрий Кабалевски е една от най-крупните творчески фигури в съвременната съветска музика — значителен композитор, голям общественик, забележителен музикален педагог, пианист, диригент, и критик. Той е автор на много произведения от всички жанрове на музикалното изкуство: пет опери и една оперета, четири симфонии, реквием, кантати, инструментални творби, концерти за пиано, цигулка и виолончело и оркестър, камерна музика, сценична и филмова музика, песни и мн. др. Кабалевски е композитор с ярък личен стил и самобитност. Той се стреми винаги да пише върху най-актуални сюжети и произведенията му имат определена идейна насоченост: тематиката на неговите творби определя и умението на Кабалевски да се насочва към интересни и разнообразни сюжети — героични, драматични, лирични, весели и забавни и пр.
Кабалевски е роден на 30 декември 1904 г. в Петербург. Свири на пиано от ранно детство. След Октомврийската революция семейството му се премества в Москва, където той постъпва в Консерваторията. Ученик по пиано е на големия педагог Голденвайзер и по композиция на Николай Мясковски. Първите си творби Кабалевски написва като студент и привлича вниманието на цялата музикална общественост с яркото си творческо дарование. Отначало пише по примера на своя професор в областта на симфонията. Първото му произведение в областта на музикалния театър е операта му „Кола Брюньон“ по сюжета на едноименния роман на Ромен Ролан. Тя се изнася с голям успех през 1937 г. в Ленинград. Тридесет години по-късно Кабалевски ще направи нова редакция на първата си опера и по думите на композитора това вече е съвършено ново произведение. В тази си версия операта „Кола Брюньон“ е изпълнена у нас от Старозагорската опера. От другите му произведения, създадени в предвоенния период, са си спечелили популярност трите му симфонии, оркестровите сюити и особено „Комедианти“, както и много от неговите инструментални пиеси, песни и др. В годините на Отечествената война композиторът се обръща към патриотичната тематика. От особено значение са вокално-инструменталните му творби „Велика родина“ и „Народни отмъстители“ по текст на Евгени Долматовски. Героичната отбрана на Москва е пресъздадена в операта му „В огъня“ (1953). Темата на войната присъствува и в редица други произведения.