Тарас с близките си се крие в къщата си. Всички са изпълнени с тревога. Антонина тихо пее приспивна песен на бебето си. Единствена Настя излиза от къщи, без да обръща внимание на тревожните предупреждения на родителите си. Сега тя се връща и нейното спокойно тананикане разведрява тягостната атмосфера. Почукването на вратата стряска всички — може би това са хитлеристите? Влиза съседът Назар. Той се подиграва с уплашилия се Тарас. Всички днес са длъжни да се борят срещу окупаторите. Думите му причиняват болка на Тарас. Отвън долита тъжна песен. Тарас застава до прозореца и вижда страшна картина: хитлеристите отвеждат в плен девойки от града. Той си спомня думите на Назар. Трябва всички да се борят срещу врага и Тарас се заклева да не склони глава пред поробителите.
Партизански лагер в гората. Пред колибата си дядо Семьон очаква да дойде командирът Степан. Радостни са вестите, които идват от голямата земя. Степан нарежда на Павлик да бъде вдигнат във въздуха щабът на фашистите. Идват Тарас и Назар. Те дълго са търсили партизанския лагер. Баща и син радостно се прегръщат. Стъпки в гората карат партизаните да застанат нащрек. Но идват приятели. Група колхозници, отказали да предадат житото си на врага, са решили да се присъединят към партизаните. Степан съобщава на всички, че настъплението на Съветската армия е започнало и свободата е близо. Дядо Семьон повежда колхозниците. Тарас се чувствува горд със своя син Степан — командира на народните отмъстители.
Павлик предава на Настя заповедта на партизаните да бъде взривен щабът на хитлеристите. Трудно е на Настя да изпълни поръчението — щабът се помещава в училището — същото, от което пази толкова скъпи спомени. Там тя е прекарала най-щастливите години от своя живот. Но чувството за дълг надделява и двамата с Павлик започват да обсъждат как да проведат операцията. След като Павка си отива, в къщата се вмъква дрипав и изкалян човек. Настя е поразена — та това е брат й Андрея. Той се е предал на нашествениците, по-късно е успял да избяга от плен. Сега е дошъл да търси убежище в родната си къща. Тарас е потресен. Синът му е страхливец, предател на родината си! Разбирайки своята вина, Андрей напуска бащиния дом. Той е готов да плати с цената на своя живот грешката си.
Пред сградата на училището са комсомолците. Вътре хитлеристите се веселят. Долитат викове, песни и музика. Настя и Ваня застават на пост, а останалите заедно с Павлик се вмъкват в училището. Развълнувана, Настя брои секундите. Най-после очакваната експлозия разтърсва училищната сграда. Лумват пламъци. Целта е постигната.
Фашистите са довели в полуразрушения завод група стари майстори, за да поправят танковете им. Обаче те отказват да помагат на враговете. От тяхно име Тарас направо заявява, че те няма да се подчинят. Разгневен, хитлеристкият полковник стреля срещу него. Работниците подкрепят ранения Тарас. Внезапно се дочува шум от приближаващи се самолети и избухвания на бомби. Един изплашен немски лейтенант донася новината, че Съветската армия е пробила фронта и настъпва. Фашистите, забравили за работниците, тръгват да се спасяват кой както може.
При Настя са дошли нелегалните комсомолци. Радостни, те коментират новините от фронта. Сред тях е и партизанският командир Степан. Той нарежда на младежите да вдигнат във въздуха единственият оцелял мост, по който все още могат да се изтеглят хитлеристите. Младежите отиват да изпълнят поръчението. Настя остава сама. Връща се Павлик. Той иска да се сбогува с девойката, тъй като скоро ще замине с частите на Съветската армия. Двамата се унасят в мечти — когато войната свърши, те отново ще бъдат щастливи. Минутите отлетяват бързо, вече е време Павлик да си тръгва. Останала сама, Настя не престава да мечтае за бъдещето. Втурва се разтревожената Ефросиня. Тя моли дъщеря си веднага да бяга, защото в къщата са дошли немци. Но вече е късно. Хитлеристите влизат в стаята и залавят девойката. При разпита й тя не иска да отговаря на въпросите им, от нея те нищо няма да научат. Немците отвеждат Настя. Майка й се спуска след тях. Прибира се измъчваният от раната си Тарас. Напразно той вика жена си — в къщата няма никого. Дотичва Антонина и му казва, че Съветската армия вече влиза в града. И двамата слушат приближаващия се грохот на боя. На вратата застава съсипаната от скръб Ефросиня. Фашистите са разстреляли Настя.