Народът радостно поздравява бойците на Съветската армия. Сред тях са Андрей и Павлик. Развълнуваният Тарас разказва за преживяното през окупацията, за това, как въпреки изпитаните ужаси те не са склонили глава.
МУЗИКА
„Семейството на Тарас“ е значително съветско произведение, посветено на Великата отечествена война. В операта правдиво и ярко е пресъздаден със средствата на музиката един къс от преживяното от героичния съветски народ по време на хитлеристкото нашествие. Основната тема е подвигът на съветските хора, които са готови да отдадат й живота си за свободата на родината. Оттук се определя конфликтът, както и музикалната драматургия. В операта са противопоставени ярко двете борещи се сили — съветските хора и нашествениците-хитлеристи. Съветските хора са охарактеризирани с лайтмотиви, които не се отнасят само до отделните образи, а повече до чертите на целия народ. Тези лайтмотиви са носители на общите идеи от времето на Отечествената война за борба с нашествениците. В операта обобщаващи са например темите „съпротивата и подвига“, на „комсомолската клетва“ и др. Хитлеристите са представени като механизирана, бездушна сила, която е нахлула в мирния живот на хората и е донесла само страдания и смърд. Особено интересни са характеристиките на старите работници. В изграждането им Кабалевски използува широко и работническия революционен фолклор, който в много случаи е примесен със съвременни интонации. Многобройните хорови и масови сцени обрисуват цялостно и убедително непокорения съветски народ. Всички главни лайтмотиви в операта са емоционални, ярко образни и с изявен мелодически релеф.
„Семейството на Тарас“ започва с внушителна увертюра, изградена върху редица лайтмотиви, от които доминиращ е лайтмотивът на „съпротивата и подвига“. Противопоставеното на светлината и тържеството зловещо звучене на врага е преодоляно, като отново започва да взима връх жизнеутвърждаващото и героично начало.
В операта придобиват значение на лайттеми и някои цели мелодии, като младежката песен, песента на Настя и др. Особено силен и въздействуващ е музикалният образ на Настя — един от най-ярките не само в тази опера, но и в цялата съветска оперна литература. Образът на Тарас е жив и емоционално извънредно богат. С голямо майсторство е предадена градацията на неговите чувства, преодоляването на личните и себични мисли и включването му в борбата. Идеята за освобождаването на народа не може да остане на заден план, дори и след раняването му и смъртта на Настя. Два са кулминационните моменти в неговата партия: отказът да работи за немците и упрекът към Андрей. Заключителният епизод в партията на Тарас е израз на обобщените мисли на народа.
Като най-силни моменти в операта трябва да се споменат още песента на жените-пленнички, която всъщност се оказва решаваща за душевния прелом на Тарас, мъжествената ария на Степан в партизанската сцена, очакването на Настя да се върне Павлик преди взрива, хорът-клетва на комсомолците, маршът на старите работници, тържественият епизод в края на седма картина (след съобщението за смъртта на Настя) и симфоничната интермедия след това. Финалната сцена има повече празнично-апотеозен характер.
Красимир КЮРКЧИЙСКИ
1936
Красимир Кюркчийски заема челно място сред българските съвременни композитори. Той проявява яркото си творческо дарование още като студент в консерваторията, където учи композиция при Панчо Владигеров. Първите си постижения прави в областта на камерната и симфоничната музика. Особено благоприятно му се отразява работата му на диригент на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, което му дава възможност да навлезе дълбоко в българския музикален фолклор. Във всички негови творби преобладава народностният характер на музиката му. Кюркчийски е композитор с личен почерк. Произведенията му са написани с ярки изразни средства. Сред творбите му се открояват: операта „Юла“, балетът „Балада за автопортрета“, вокално-инструменталните произведения — „Приказка за стълбата“ по текст на Христо Смирненски и „Балада за Паисий“, симфоничните творби — Симфония-реквием, Диафонична студия, концерт за оркестър, Симфония-концертанте за виолончело и оркестър, Концерт за пиано и оркестър, посветен на паметта на Панчо Владигеров, оркестрови пиеси, камерна музика, хорова песен, обработки на народни песни и др. От песента му трябва да се споменат циклите „Сън за щастие“, „Дни на проверка“, а от филмовата му музика — „Записки за българските въстания“.