Красимир Кюркчийски е роден на 22 юли 1936 г. в Троян. След завършването на средното си образование постъпва в Българската държавна консерватория, а след това заминава на специализация в Москва. Тук той учи при именития съветски композитор Дмитрий Шостакович. След завръщането си в България Кюркчийски вече си е спечелил име на известен композитор. През 1966 г. 30-годишният композитор спечелва голямата награда на международния конкурс на Парижките музикални седмици. Струнният квартет на композитора се числи сред най-ценните български творби от този жанр. През 1968 г. в Новосибирския театър за опера и балет е представен балетът „Балада за автопортрета“. Една година по-късно Старозагорската народна опера изнася премиерата на пърдата опера на Красимир Кюркчийски „Юла“. След това операта се поставя и в други български театри, включително София, както и в Чехословакия. За своите творчески успехи Красимир Кюркчийски е удостоен с високи отличия — почетното звание „заслужил артист“ и лауреат на Димитровска награда. Най-новите му творби са балетът „Козият рог“ по едноименния разказ на Николай Хайтов и комичната опера „Наследството“.
ЮЛА
Опера в две действия (пет картини)
Либрето Петър Филчев
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Юла — сопран
Непознатия — баритон
Сестра Агнеса — мецосопран
Грубиянката — сопран
Любопитната — мецосопран
Монахини, ученички, войници, офицер.
Действието се развива през 1944 г. в София по време на бомбардировките.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Една година след изнасянето на балета „Балада за автопортрета“ от Новосибирскйя театър Кюркчийски завършва своята първа опера „Юла“, Авторът на текста Петър Филчев (1932) дебютира като оперен либретист с „Албена“ от Парашкев Хаджиев. В либретото на „Юла“ Филчев използува за основа едноименния разказ на Виолета Тицин. Общо либретото се отличава с добра драматургична постройка, сценичност и вътрешна динамика на действието. То дава възможност за остра конфликтност, за внезапни смени на настроенията, за обрисуване на душевни състояния. Прави впечатление обаче неопределеността на сюжета. Натъква се, че действието се развива през Втората световна война и „би могло да се случи във всеки един от градовете, над които премина бурята на войната“, докато композиторът изрично твърди: „Действието се развива по време на войната и бомбардировките над София“, Либретото допада на Кюркчийски и той работи бързо и с увлечение над него. Той завършва операта си в клавир само за няколко месеца през 1969 г.
Първото изпълнение на „Юла“ е осъществено от Старозагорската народна опера на 6 ноември 1969 г. под диригентството на Димитър Димитров. Режисьор е Георги Петров, а по-късно и в Други оперни театри в страната и чужбина.
СЪДЪРЖАНИЕ
Параклис на девически католически пансион. Ученичките от пансиона и сестрите завършват вечерната си молитва. Директорката на пансиона нарежда на послушничката Юла да почисти параклиса. Останала сама, девойката изплаква мъката си от своя тежък живот, като се унася в мечти. Изведнъж в параклиса се втурва Непознатия. Уплашената Юла го взима за крадец и иска да избяга. Обаче Непознатия успява да я хване. Той помолва да не си отива, като й казва, че е преследван от полицията, но не е крадец. Думите на Непознатия помагат на Юла да се успокои. Внезапно в параклиса влиза сестра Агнеса, за да види защо Юла се е забавила. Непознатия успява да се скрие зад една колона. Сестра Агнеса извежда послушницата и заключва параклиса.
Спалнята на ученичките. Момичетата се заливат от смях. Те са намерили любовно писмо до една от тях и сега го четат. Идва Юла и предупреждава ученичките да мируват, защото към стаята се приближава сестра Агнеса. Директорката строго смъмря момичетата и ги накарва да си легнат. Когато си отива, ученичките се нахвърлят върху Юла. Те смятат, че тя е повикала директорката. При боричкането от престилката на Юла изпадат парче хляб и една ябълка. За да си отмъстят, момичетата казват на сестра Агнеса, че Юла краде храна. Агнеса строго наказва Юла.