В параклиса. Юла тихо се промъква в параклиса. Девойката е повярвала на Непознатия и иска да му помогне. Той й разказва за себе си, за борбата, която се води за човешко щастие и справедливост. Юла е силно развълнувана от думите му. Това е единственият човек, който й е станал близък. Вой на сирени внезапно разкъсва тишината. Непознатия иска веднага да си тръгне и да потърси другарите си. Юла се опитва да го задържи — навън е опасно. Но той трябва да изпълни дълга си. Сбогувайки се, Непознатия й обещава да се върне отново при нея.
След бомбардировките. Бомбите са разрушили параклиса и са засегнали сградата на пансиона. Ученичките са стегнали багажите си и бързат да напуснат трада. Няма я само Юла. Сестра Агнеса я открива в разрушения параклис. Тя заповядва на момичето веднага да тръгне с тях. Юла отказва. Девойката не иска да напусне това място. Две сестри съобщават на Агнеса, че в параклиса се крие непознат човек. Директорката се досеща, че това е човек, преследван от полицията, на когото сигурно помага Юла, и отива да го предаде.
В разрушения параклис. Ранен, Непознатия се е добрал със сетни сили дотук само за да се прости с Юла. Притичалата послушница иска да му помогне, да му вдъхне сили, за да го спаси. Непознатия разбира, че вече е късно и моли Юла да бяга. Девойката не иска и не може да го изостави в такъв момент. Дочува се гласът на полицейския офицер, който предупреждава скритите в параклиса: те са обградени. Юла иска да изведе Непознатия през тайния изход. Но раненият не може да върви. Той отново моли Юла да го остави и да бяга. Силите му го напускат и той умира. Вече нищо не интересува Юла. Потресена, тя вдига поглед към разпятието, което за нея вече е само „жесток и безмълвен идол“.
МУЗИКА
В „Юла“ Красимир Кюркчийски разкрива нови страни от своя талант и темперамент. Погълнат от основната идея на сюжета и от образа на главната героиня, композиторът е успял да изтъкне в операта си на преден план, душевните състояния на своите герои, и вярната обстановка, при която става действието. Това определя и камерно-психологическия характер на „Юла“. При осъществяването на така поставеното си творческо намерение композиторът не се ограничава по отношение подбора на изразните средства. Затова в операта могат да се открият от познатите похвати от времето на италианския веризъм до композиционната техника на наши дни. Същественото обаче е, че авторът успява да запази облика на своя личен почерк, макар и да се долавят някакви чужди влияния предимно в църковните сцени. Обаче църковната атмосфера е убедително обрисувана чрез един типичен и с висока стойност хорал, даден в оркестър, а и чрез молитвения хор, на чиято тема композиторът е възложил по-широки функции.
Едно от сериозните достижения на композитора в музиката на „Юла“ е съпоставянето на църковно-католическото с българското звучене. Като отличен познавач на нашия фолклор, Кюркчийски е използувал с вещина, фантазия и вкус различни елементи от народнопесенното ни богатство — мелодически, ладови, ритмо-метрични и орнаментални, и чрез тях е успял да придаде на нетипичния за България сюжет национален облик. Българският елемент личи и във вокалните партии (преди всичко на Юла и Непознатия), и в оркестъра. Използувани са и неравноделните ритми, което е допринесло за ритмичното разнообразие.
Музикалната драматургия на „Юла“ се гради на няколко основни теми, от които най-ярка е темата на Юла — силно лирична и леко обвеяна с народностен аромат. Най-завладяващ е музикалният образ на Юла, чиято характеристика е нахвърляна още в арията й от първа картина „Нито звук“. В операта има редица закръглени музикални номера — арии, дуети и ансамбли. От ансамблите се откроява с оригиналността си жизнената сцена от началото на втората картина, която се явява като рязък контраст на общия лирико-драматичен дух на произведението. Най-силно е изявено драматичното начало в симфоничния епизод от края на третата картина, рисуващ бомбардировката, както и във финала.
Жул ЛЕВИ
1930
Творческият портфейл на композитора Жул Леви е твърде обемист и разнообразен по съдържание. Той обхваща произведения от почти всички музикални видове и форми — от операта и симфонията, до естрадната и детската песен. Два са основните белега, които определят творческия облик на композитора: достъпност и актуалност. Както големите, така и малките по форма произведения той адресира към най-широките слушателски кръгове. Жул Леви обаче постига достъпността на свой музикален език, без какъвто и да е компромис по отношение на изразните средства. Напротив, във всяко негово произведение неизменно личи вещата и сръчна ръка на големия професионалист. Актуалността, вложена в неговата музика, се дължи на изостреното му чувство към всички събития и явления в съвременния живот. Трябва да се добави, че в музиката на Жул Леви почти винаги има национална окраска. Един твърде характерен белег на композитора е ярко изразеното му усещане за хумора; често в музиката му са „вложени“ бодрост, веселие, закачливост и шеговитост, като понякога в нея се откриват сполучливи музикални вицове и иронични намеци. Трудно е да се определи към кои жанрове Жул Леви показва най-голяма привързаност, тъй като творческият му каталог съдържа: три симфонии („На живот и смърт“, „Изпращане“ и „Вечният огън“), оратории и кантати, концерт за цигулка и оркестър, увертюри, театрална музика, филмова музика, пиеси за духов оркестър, произведения за естрадни състави, много песни — солови, хорови, масови, естрадни и детски. В областта на музикалния театър е написал редица творби, като: мюзикъла „Светът е малък“ по едноименната пиеса на Иван Радоев; оперетата „Момичето, което обичах“ по либрето на Николай Парушев; балета „Панаир в София“ по либрето на Богдан Ковачев; мюзикъла за деца „Цар Килимар“ и операта „Неда“, последните две по либретото на Сабина Тянкова. По-лесно е да се посочи към Кои жанрове Леви проявява въздържаност. Това са преди всичко камерно-инструменталните, които, както е известно, представляват интерес за по-тесен кръг слушатели, а композиторът за своята музика търси пулса на масовата аудитория.