Жул Леви е роден на 19 юни 1930 г. в Солун. Произхожда от културно семейство, което след войната се преселва в София. Музикалното си образование получава в Българската държавна консерватория, като ученик по композиция на проф. Веселин Стоянов. Творческото си дарование Жул Леви изявява още като студент в консерваторията. По това време редица негови песни и други някои по-малки произведения си спечелват популярност. След завършването на образованието си младият композитор се занимава не само с творчество, а и с диригентска и обществена дейност. Той дирижира състави като: Ансамбъла „Лиляна Димитрова“, оркестъра на Сатиричния театър, Естрадния оркестър на Българското радио и др. Понастоящем той е диригент на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Заемал е отговорни обществени постове — бил е секретар на Съюза на българските композитори, генерален секретар на Съвета за музика при ЮНЕСКО за Европа. За заслугите си към българската музика Жул Леви е удостоен с редица правителствени награди и отличия, между които и със званието „Заслужил артист“. Последната опера на Жул Леви е „Наградата“.
НЕДА
Опера в три действия (девет картини, пролог и епилог)
Либрето Сабина Тянкова
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Неда Загорска — сопран
Андрея Будинов, учител — тенор
Климент Будинов, лекар, брат на Андрея — баритон
Леандър Леге, вицеконсул на Франция в България — баритон
Виторио Позитано, вицеконсул на Италия в България — тенор
Филип Задгорски, брат на Неда — тенор
Радоя Задгорски, баща на Неда и Филип — бас
Дяко, български революционер — бас
Амир, турски полицейски капитан — бас
Сен-Клер, английски разузнавач на турска служба — бас
Госпожа Леге, майка на Леандър — мецосопран
Мис Джаксън, американска журналистка — мецосопран
Доктор Грийн — баритон
Паоло, камериер на Позитано — тенор
Поп — баритон
Руски офицер — говорна роля
Маркиза Позитано — без пеене
Шакир паша — без пеене
Генерал Бейкър — без пеене
Български селяни, граждани и гражданки на София, турски офицер, войници и заптиета, руски офицери и войници, гости на бала у Леге, народ.
Действието се развива в последните дни на месец декември 1877 г. и в първите дни на януари 1878 г. в София.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Идеята за написването на операта „Неда“ идва на композитора през 1974 г. по време на едно негово посещение в Съветския съюз. Посещението му е било по повод изпълнението на неговата втора симфония „Изпращане“ в един концерт от български произведения в град Куйбишев — бившия Самара, посветен на 30-годишнината от социалистическата революция в нашата страна. Градът Самара е един от символите на нерушимата българо-руска и българо-съветска дружба, тъй като жителите му подаряват на българското опълчение, участвувало наред с руските войски в Освободителната война, Самарското знаме, превърнало се в светиня за всеки българин. Именно тук се поражда щастливата идея за произведение, посветено на 100-годишнината от Освобождението. Либретистката Сабина Тянкова, съпруга на композитора, предлага за сюжет на бъдещата опера да се използува романът „Пътят към София“ от Стефан Дичев. След като взимат съгласието на Стефан Дичев (1920), Сабина Тянкова написва либретото, като се е придържала доста точно към главната сюжетна линия, като дори е използувала и цитати от пряката реч на романа. Да се преработи един такъв огромен повествователен материал в оперно либрето е твърде трудна работа, но либретистката се е справила добре, като в основата на оперния текст е залегнала линията на личната съдба на главната героиня. Оттам идва и наименованието на операта — „Неда“.