Сред горящата София. Андрея е успял да поведе софиянци на борба за спасяването на града. Народът, предвождан от Андрея, се отправя към Черната джамия, за да освободи затворниците. Сред затворниците е и Неда. В килията на Неда е пристигнал капитан Амир и предлага на девойката да я освободи, при условие да тръгне с него. В този момент тук се втурва Андрея. Той убива Амир и освобождава любимата си.
Слънчева утрин в София. Народът се е събрал на площада, за да посрещне руските освободителни войски. Русите идват. Народът възторжено посреща своите освободители …
МУЗИКА
Жул Леви е написал музиката на операта си „Неда“ върху интересен, разнообразен и добре подбран тематичен материал. Този музикален материал е организиран умело, с професионална сръчност и с чувство за драматургично изграждане. Композиторът не е имал намерение да създаде голяма героична оперна епопея върху събитията от Освободителната война, обхванати в романа на Стефан Дичев, а просто да напише една лирико-героична опера. Именно това е причината произведението му да не носи наименованието на Дичевия роман, а името на главната героиня на операта. В музиката също двата плана — героичният и лиричният, са почти равностойни. Постигнат е осезаем интонационен конфликт в драматургичното развитие. Главните действуващи лица са обрисувани с ярки музикални характеристики. Не всички музикални образи са еднакво убедителни, но голямата част от тях имат своя индивидуалност. Образът на главната героиня на операта Неда е изграден в развитие — той става все по-жив, по-богат и с по-дълбок душевен мир. Обаче музикалният портрет на Неда, колкото и да е убедителен, отстъпва по динамичност и по сила на въздействие пред образа на Климент Будинов. Музикалният образ на Климент още след първата му ария във втора картина става безспорно най-яркият в цялото произведение. Силен и релефен е и образът на Андрея. Все пак и той остава на по-заден план пред този на Климент, въпреки силните сюжетни ситуации, които разкриват великолепни възможности за обрисуването на една бляскава музикална характеристика. Образът на Андрея, на Климент, на Неда и особено този на Дяко са носителите на героичното начало в операта. Главните двигатели на лиричния план са отново Андрея и Неда, както и образът на Леандър Леге. Музикалните характеристики на двамата чужди вицеконсули — Леге и маркиз Позитано, са много сполучливи. Разкрита е не само тяхната душевност, но и националната им принадлежност чрез колоритни фолклорни мотиви. Независимо от не голямата роля на революционера Дяко, неговият музикален образ е силно въздействуващ той се явява двигател на развитието на действието.
Операта „Неда“ е изградена на принципа на „номерната структура“. Сред музикалните номера преобладават арии и ансамбли с привлекателна мелодичност и емоционална сила; масовите сцени и епизоди са написани върху песенна основа: интересни са оркестровите интермедии. От музикалните номера се открояват с художествената си стойност голямата ария на Климент от втора картина — наситена с вълнуващи чувства; арията на Андрея в дома на Позитано, която може да се окачестви като „ария на протеста“, арията на Неда за спомена от първата й любов; дуетът на Неда и Андрея в училището, дуетът на Леандър, салтарелото на Позитано, както и шопският хор, епизодът „Горящата София“ и др. В музиката е сполучена една обща атмосфера, напомняща и въвеждаща във възрожденския дух на епохата, но само в онези епизоди, имащи пряка връзка с това. С много мярка е използуван ориенталският елемент. Оркестровата партия е написана с една многоцветна палитра от оркестрови багри, от плътна звучност, като на отделни места са използувани и по-нови изразни средства.
Руджиеро ЛЕОНКАВАЛО
1858–1919
Леонкавало е именит италиански оперен композитор от края на миналото и първите две десетилетия на нашето столетие. Заедно с Пиетро Маскани той е смятан за един от създателите на италианския оперен стил, познат под името „веризъм“ и същевременно един от най-значителните му представители. Леонкавало е написал около 20 опери, между които „Бохеми“, „Заза“, „Едип-цар“, „Младият Фигаро“ и др., но от всичките му произведения непреходна стойност има само „Палячо“, която и до днес влиза в репертоарите на почти всички оперни театри. Музиката му е наситена със силна емоционалност и изразителност, подчертана мелодичност, близка до италианската песенност. Освен опери Леонкавало е писал и други произведения — балетът „Животът на една кукла“, симфонични творби, инструментални пиеси, песни и др. Широка популярност си е спечелила песента му „Утро“, която често се изпълнява на концерти и звучи в различни изпълнения и аранжименти.