Селяните се събират. Нетърпеливи и весели, те очакват началото на представлението. Сред тях е и Силвио. Неда събира пари от публиката и доближавайки се до Силвио, му прошепва да бъде внимателен. Всички приготовления са завършени. Започва комедията „Коломбина“. Коломбина (Неда) очаква любовника си Арлекин (Бепо). Долитат звуците на неговата серенада. Грозният слуга Тадео (Тонио) започва да се обяснява в любов на Коломбина. Но влезлият Арлекин го изритва навън. Любовната среща между Коломбина и Арлекин е прекъсната от неочакваната поява на Палячо (Канио). Думите на Коломбина към Арлекин са същите, конто днес Неда е изрекла пред своя истински любовник. Канио не е на себе си. Отново пламнал от ревност, той с нож в ръката иска да научи името на нейния любовник. Неда, ужасена, се опитва да продължи играта и да върне Канио към комедията. Това още повече го вбесява и той забива ножа в гърдите на жена си. Едва сега публиката разбира, че това вече не е представление. Силвио се хвърля, за да помогне на любимата си, но Канио убива и него. В настъпилата тишина отекват думите на Тонио: „Комедията свърши“.
МУЗИКА
Операта „Палячо“ е едно от най-ярките произведения на течението „веризъм“ (правдивост) в италианското оперно творчество. Стремежът на италианските композитори-веристи да пресъздават жизнената правда в творбите си не се отнася само до сюжета, а и до музикалния език. Те търсят правдив музикален изказ и реалистични музикални характеристики. Тези черти притежава до голяма степен операта „Палячо“. Написана в духа на италианската песенност, тя е наситена с дълбоки чувства. Леонкавало композира музиката с високо професионално майсторство и постига релефна образност. С голямо умение той изобразява психологическите състояния на своите герои и убедително разкрива техните чувства. Композиторът има верен усет към драматургията и сценичните закони. В музиката си той използува често лайттемата. Най-важните водещи теми в операта са: „на любовта“ и на „ревността и отчаянието“. Оркестърът е разгърнат широко и често развит симфонично.
Оше в оркестровото встъпление са съпоставени противоположните чувства от комедията в духа на „комедия дел арте“ и от силната човешка драма. Прологът всъщност разкрива цялото съдържание на операта. Това е една голяма и прочувствена ария, изградена върху три теми, наситена с много емоционалност и вьздействеиа сила.
Цялата опера е една поредица от арии и ансамбли. Именно в тях се извайват характеристиките на главните герои, разкрива се техният душевен живот и сложните им взаимоотношения. Радостният хор на селяните и веселото ариозо на Канио силно контрастират на патетичния завършек на пролога. Следва лиричната балада на Неда, наситена с искрени чувства. Ариозото на Тонио и дуетът му с Неда след ревнивите реплики на Канио довеждат до още по-голямо напрежение. В края на действието е една от кулминациите на операта — прочутата ария „Смей се, палячо“.
Второто действие започва с оркестрово интермецо, което е близко по характер на пролога, но е в по-светли тонове. Отново прозвучава веселият глъч на селяните, очакващи началото на представлението. Музиката на комедията е написана в онзи галантен дух на изкуството на XVI век, характерен за „комедия дел арте“. Иронично-грациозният менует и серенадата на Арлекин създават чувството за някаква приказност. Това чувство се допълва и от гротескната партия на клоуна Тадео. Последвалият малък дует между Коломбина и Арлекин е едновременно мил и интимен и наивно-глуповат. Но именно в този лек и грациозен дует вече се чувствува неспокойствието, което ще настъпи. Когато Каиио идва, музиката зазвучава с голяма драматична напрегнатост и сякаш подсказва неизбежния край. С голямо майсторство Леонкавало пресъздава сцената на ревност, която вече е престанала да бъде комедия. В музикалното изграждане на тази сцена композиторът умело съчетава мрачните багри на фаталната развръзка с игривия тон на комедията. Кулминацията на второто действие са двете арии на Канио — „Не, палячо не съм“ и „Как заслепен бях“. Във финала на операта в оркестъра прозвучава темата от арията „Смей се, палячо“, придобила истински трагедиен характер.