Алберт ЛОРЦИНГ
1801–1851
Лорцинг е немски оперен композитор от първата половина на XIX в. Неговото творчество допринася значително за оформянето на немския оперен стил и за демократизацията на немската музика. Изкуството на Лорцинг е ярко национално. Започнал творческия си път под влиянието на Моцарт и Вебер, той достига до свой самобитен музикален език, отличаващ се с богатството на мелодията, достъпност и емоционална наситеност. В немската комична опера той внася и черти от буйния темперамент на италианската, и от лиризма на френската комична опера. Така неговото творчество я обогатява не само с нови произведения, но и по форма и изразни средства.
Алберт Лорцинг е роден на 23 октомври 1801 г. в Берлин в семейството на пътуващи оперни артисти. Той отрано проявява своята изключителна музикалност и обиква театъра, като опознава в тънкости сценичното изкуство. Въпреки че животът, който води семейството, не му позволява да получи системна музикална подготовка, Лорцинг успява да овладее много добре музикалната теория. На 20 години той участвува в тенорови партии в оперния театър на родителите си и по същото време написва първите си произведения. През 1824 г. в Кьолн поставят първата му опера „Али паша от Янина“, композирана върху собствен текст. Особено продуктивен композиторът става след 35-годишна възраст, когато създава и най-ценното от творчеството си. Приживе Лорцинг не е достойно оценен като творец, въпреки че оперите му „Цар и дърводелец“ (1837), „Бракониерът“ (1842), „Ундина“ (1845), „Оръжейникът“ (1846) и др. са играни на много места в Германия.
Тежкият живот на Алберт Лорцинг не му попречва да напише над 20 опери. Най-ценното от всичко са комичните и битовите, изградени върху основата на немския зингшпил. В някои произведения са изразени неговите патриотични и революционни възгледи — операта „Регина“ (1849), изнесена 50 години по-късно. Лорцинг сам взема участие с един от синовете си в революцията от 1848 г. Други по-значителни негови опери са: „Ханс Сакс“ (1840), чийто сюжет е използуван от Вагнер в операта му „Нюрнбергските майстори-певци“, „Казанова“ (1841), „Великият адмирал“ (1847), „Оперна репетиция“ (1851) и др. Лорцинг умира на 21 януари 1851 г. в Берлин.
ЦАР И ДЪРВОДЕЛЕЦ
Комична опера в три действия (четири картини)
Либрето Алберт Лорцинг
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Петър Велики, руски цар под името Петър Михайлов — баритон
Петър Иванов, млад русин, дърводелец — тенор
Ван Бет, кмет на Саардам — бас
Мария, негова племенница — сопран
Адмирал Лефорт, руски посланик — баритон
Лорд Синдхъм, английски посланик — бас
Маркиз дьо Шатоньоф, френски посланик — тенор
Браун, вдовица — мецосопран
Офицер — тенор
Прислужник — тенор
Жители на Саардам, дърводелци, моряци, офицери, войници, гости и др.
Действието се развива в град Саардам в Холандия през 1698 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След като става известно, че руският цар Петър I е работил като обикновен дърводелец в една холандска корабостроителница, за да опознае строителството на плавателните съдове, много писатели и драматурзи използуват този епизод от неговия живот като тема на свои произведения. За него доста подробно разказва и Волтер в „История на Петър I“. Това събитие, пресъздавано в различни варианти и украсявано според фантазията на всеки автор, става повод и за създаването на много оперни произведения. Опери върху този сюжет пишат композиторите Кристоф Хемпел (1790), Иозеф Вайгл (1814) К. А. Лихтенщайн (1814), Никола Вакай (1824), Меркаданте (1827) и др. В годината, през която Лорцинг завършва „Цар и дърводелец“ — 1837, Доницети създава операта „Кметът на Саардам“. След това сюжетът привлича вниманието и на други композитори; Томас Кук, Адолф Адам, Фридрих фон Флотов и Джакомо Майербер.
В основата на „Цар и дърводелец“ е залегнал сюжетът на твърде популярния по онова време френски водевил „Кметът на Саардам или двамата Петровци“ от Мелесвил и Боари и музика от Шефер, който е поставен за пръв път в Париж през 1818 г. „Кметът на Саардам или двамата Петровци“ е игран много и в Германия в преработка на Кристиан Рьомер. Лорцинг почти не променя първите две действия на водевила, като преработва основно само третото. И вместо „Кметът на Саардам“ той озаглавява своята творба „Цар и дърводелец“. Операта е поставена за пръв път на 22 декември 1837 г. в Лайпциг, като ролята на Петър Иванов изпълнява самият композитор. Обаче операта претърпява пълен крах. След две години „Цар и дърводелец“ е поставена в Берлин с огромен успех и скоро влиза в репертоарите на всички немски, опери, а по-късно и в чужбина.