На пристанището. На кораба, с който Петър Велики се готви да отплува, са пристигнали всички. Царят се сбогува с работниците — досегашните си „колеги“, прощава бягството на Петър Иванов и му разрешава да се ожени за Мария. Всички са радостни и доволни.
МУЗИКА
Операта на Лорцинг „Цар и дърводелец“ е едно от най-често изпълняваните негови произведения. Тази творба притежава най-добрите черти на немската роммантична опера от първата половина на XIX в. Тя е написана на основата на немската народна песенност, като в музиката са вложени много хумор, лирика и емоционалност.
Операта започва с увертюра, чието начало е наситено с нежна лиричност. По-късно музиката става весела и жизнерадостна.
Първото действие започва с чудесния хор на работниците от корабостроителницата. Песента на дърводелеца, пята от царя, е особено изящна и емоционална. Последвалата ария на Мария е пропита с остроумие, хумор и закачлива капризност. Сцената на влизането на Ван Бет е един от най-хубавите епизоди в операта. Голямата ария на кмета на Саардам е написана с изключително професионално майсторство и разкрива блестящо образа на глупавия, надут и самоуверен кмет. Тя си е спечелила популярност и като виртуозен концертен номер. Рядко може да се постигне в оперната литература толкова пълна музикална характеристика на централен комичен образ. Сцената между Ван Бет и английския посланик е интересна и пълна с комични положения. Убедително прозвучава финалът на действието — раздвижен и също ярко комедиен.
Във второто действие има няколко епизода наситени с много емоционалност и оказващи силно въздействие. В забележителния септет с дипломатите е съумял да покаже душевните състония на всеки един от участниците. Песента на Мария прави впечатление с интонациите, близки до руската песенност. Сцената на народното веселие е наситена с искрена радост.
Третото действие започва с оригиналната сцена на репетицията на кантатата. Силно впечатление прави лиричната песен на царя. След това като контраст прозвучава веселият и шеговит дует между Мария и Петър Иванов. Танцът на дървените обувки е може би най-популярният откъс от цялата опера. Произведението завършва с хубавата и оптимистична хорова песен „Да строим лекокрил кораб“.
Джакомо МАЙЕРБЕР
1791–1864
Майербер е най-значителният представител на така наречената „голяма опера“, утвърдила се на сцената на френския музикален театър през 20 — 40-те години на XIX в. В неговото творчество тя достига най-високата точка на своето развитие. Майербер изгражда оперните си произведения със завидно професионално майсторство. Тяхната музика е наситена със силна емоционалност. Масовите сцени в неговите творби представляват ново завоевание в оперната литература; оркестърът му има симфонично развитие, основното познаване на законите на сцената помага на композитора да постигне в своите опери пределно ярки театрално-зрелищни моменти, към които той проявява особено влечение като творец. Голям брой най-изтъкнати дейци от всички области на изкуството като Гьоте, Балзак, Хайне, Берлиоз, Чайковски, Лист и други са изказвали възторга си от Майербер. Но е имало и такива, които са отричали неговото изкуство. Вагнер например е твърдял, че то има само преходен характер. Обаче твърдението на гениалния автор на „Пръстенът на нибелунга“ бе донякъде опровергано от времето. Някои от оперите на Майербер и особено „Хугеноти“ и до днес са в репертоара на много театри по цял свят.
Джакомо Майербер е роден на 5 септември 1791 г. в Берлин. Истинското му име е Якоб Бер. По-късно то е изменено по волята на един богат негов роднина, който му оставя голямо наследство. Майербер произхожда от богато банкерско семейство. Получава солидно образование и музикална подготовка. Учи пиано при Клементи и теория при Целтер. Отначало завоюва успехи като пианист, но после се отдава на творчество. Първата му опера — „Клетвата на Йефтай“ (1812), се проваля, следващата „Алимелек или двамата халифи“ (1813), също е приета хладно от публиката. Майербер напуска Германия и заминава за продължително време за Италия. По време на осемте години, прекарани там, той написва няколко опери, между които: „Ромилда и Констанца“ (1817), „Ева Ресбургска“ (1819), „Маргарита Анжуйска“ (1820), „Изгнаникът от Гранада“ (1822) и др. Най-значителното му произведение от „италианския период“ е „Кръстоносецът в Египет“ (1824). Тази опера е играна при шумен успех и е поставена в много театри в цяла Европа.