Стая в дома на граф дьо Невер. Валентина уважава своя съпруг, но все така силно обича Раул. Внезапно при нея се вмъква Раул, за да я види за последен път, преди да напусне завинаги Париж. Дочува се шум от приближаването на много хора и Валентина скрива своя любим в съседната стая. Влизат граф дьо Сен-Бри заедно с голяма група католици. Сен-Бри разказва, че великият херцог дьо Гиз е наредил днес в деня на свети Вартоломей да бъде унищожен врага. Всички хугеноти начело с техния вожд адмирал Колини трябва да бъдат убити през тази нощ. Католиците със задоволство посрещат тази новина. Само граф дьо Невер се противопоставя. Той заявява, че католиците не са палачи и те трябва да водят честен бой. Страхувайки се да не бъде издаден планът на хугенотите, Сен-Бри нарежда да затворят Невер за едно денонощие. Духовниците освещават оръжията на заговорниците и поставят бял кръст на шапките им. Всеки, който няма този знак, трябва да умре през нощта. Заговорниците тръгват. Разтревоженият Раул, който е чул всичко, иска да отиде да предупреди хугенотите. Валентина го спира. Тя се страхува за него и му признава, че го обича. Опиянен от радост, Раул за миг забравя всичко друго и грабва в обятията си Валентина. Отеква камбанен звън. Започва клането. Раул се опомня и изтичва навън.
Балът в двореца по случай сватбата на Маргарита Валоа и Хенрих IV е в своя разгар. Внезапно в залата се втурва Раул. Той призовава всички на оръжие — започнало е страшно клане на протестантите. Всички хугеноти се спускат да помогнат на братята си по вяра.
В двора на протестантската църква Раул среща ранения Марсел и тръгналата да го търси Валентина. Тя му казва, че мъжът й е загинал в сраженията и ако Раул се откаже от вярата си, могат да избягат заедно. Това няма да е трудно: той трябва да постави само на шапката си белия кръст. Раул решително отхвърля предложението й — младият благородник е готов да умре, но да не се откаже от вярата си. За да му докаже своята любов, отчаяната Валентина е готова тя да стане протестантка. Марсел вместо свещеник благославя брака им. Но и в своята църква хугенотите не са в безопасност. Появява се отряд католици. Валентина моли Раул да не се показва. Обаче на въпроса кои са тук Раул смело отговаря — „Хугеноти!“. Изстрелите повалят Валентина, Раул и. Марсел. Граф дьо Сен-Бри, който е заповядал на католиците да стрелят, се приближава и ужасен разбира, че е загинала дъщеря му …
МУЗИКА
На фона на религиозните борби между католици и протестанти и действителните исторически събития — сватбата на Маргарита Валоа и Хенрих IV и Вартоломеевата нощ, Майербер създава едно голямо оперно произведение, в което на преден план изпъква любовната драма на Раул и Валентина. В музиката са противопоставени двете враждуващи сили — католици и протестанти, с две водещи теми: за първите — една полифонична мелодия, а за другите — протестантският хорал от XVI в. „Бог е нашата крепост“. В „Хугеноти“ има и величествени масови сцени, и вдъхновени лирични моменти, и напрегнат драматизъм, и весели гротескови танци, и пр. Музиката в съответствие с изискванията на развитието на действието е изградена на принципа на контрастността, като в нея са вложени най-различни настроения — от църковните песнопения до циганските танци и от трагедийността при Вартоломеевата нощ до пищното веселие на кралската сватба. Тази творба на Майербер притежава черти и на италианското „белканто“, и на френския речитативно-декламационен стил; същевременно тя носи някои от отличителните белези и на немската романтична опера, и на симфоничното развитие на Берлиоз.
Още в увертюрата прозвучава протестантският хорал, използуван като тема за вариации. Тази тема, разработена богато и с различни настроения в увертюрата, се появява многократно в цялата творба. В отделните вариации на увертюрата темата прозвучава по съвършено различен начин — от величествената строгост до бърз и весел марш.