Пиетро Маскани е роден на 7 декември 1863 г. в Ливорно. Той учи музика от малък. По-късно постъпва в Миланската консерватория като ученик на видния композитор Амилкаре Понкиели (1834–1886), авторът на „Джоконда“. Обаче липсата на средства принуждава Маскани да напусне консерваторията и да започне работа като оперен и оперетен диригент в пътуващи трупи и в малки градчета. Най-накрая се задържа като диригент в градчето Чериньола. Там Маскани написва първата си оперна творба „Селска чест“, с която участвува в конкурса за едноактни опери, обявен от издателя Сонзонио. За голяма изненада на всички любители на музиката комисията определя първата награда на никому неизвестния дотогава композитор Пиетро Маскани. Така той изведнъж си спечелва широка популярност. В по-нататъшната си творческа дейност Маскани се насочва изключително към операта. Появата на всяка нова негова музикално-сценична творба предизвиква противоречиви реакции. Някои от произведенията му са приемани възторжено, а други преминават при посредствен успех. Но „Селска чест“ веднага става любима опера на широката публика. Тя и до днес е в постоянния репертоар на всички оперни театри.
Като композитор Маскани предпочита силно драматични ситуации и затова преди всичко работи върху сюжети с остра конфликтност. Той притежава високо професионално умение. За неговата музика е характерна подчертаната и наситена със силна емоционалност мелодика. Оперите му са написани с голямо познаване на сценичните закони и с превъзходно владеене на вокалната техника. Наред с творчеството си Пиетро Маскани се занимава активно и с педагогическа дейност. В продължение на години той е директор на музикалния лицей „Росини“, където учи и нашият оперен композитор Маестро Атанасов.
Маскани умира на 2 август 1945 г. в Рим.
СЕЛСКА ЧЕСТ
Опера в едно действие
Либрето Джовани Тарджош-Тоцети и Гуидо Менаши
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Сантуца, млада селянка — сопран
Туриду, млад селянин — тенор
Лучия, негова майка — мецосопран
Алфио, колар — баритон
Лола, негова жена — мецосопран
Селяни и селянки.
Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Преди да реши да участвува в конкурса за едноактни опери на издателя Сонзонио, Маскани не е писал творба от този вид, а само малки произведения. Нахвърлял е няколко скици за опера върху сюжета на Хайневия „Уйлям Ратклиф“, която осъществява след това. Младият композитор се спира на новелата „Селска чест“ (1884) от Джовани Верга. По това време особено популярна е нейната драматизация, в която играе и знаменитата актриса Елеонора Дузе. Либретото на операта написват двамата приятели на Маскани Джовани-Тоцети и Гуидо Менаши, които преработват драмата в едно действие. Авторите успяват да създадат либрето с много сценични качества и силно драматично напрежение. След като Пиетро Маскани завършва операта, той почти не разчита на успех — на конкурса са представени 70 произведения, някои от които от известни автори. Ала журито присъжда първа награда на „Селска чест“. Интересно е, че в същия конкурс участвува и Леонкавало с операта си „Палячо“, но тя е отхвърлена, тъй като е в две действия и не отговаря на условията на конкурса. Премиерата на „Селска чест“ е на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, заедно с класираните на второ място „Лабилия“ от Спинели и на трето — „Рудело“ от Ферони. Операта на Маскани има огромен успех и само след няколко месеца е поставена в редица големи градове, като Хамбург, Берлин, Виена, Прага и др.
За пръв път у нас „Селска чест“ е изпълнена от Оперната дружба през 1910 г. под диригентството на Тодор Хаджиев и в постановка на режисьора К. И. Михайлов-Стоян.
СЪДЪРЖАНИЕ
Ранно великденско утро. Младият селянин Туриду с песен разкрива любовта си към Лола. Преди двамата са се обичали, но когато той отишъл войник, лекомислената девойка се омъжила за коларя Алфио. След това Туриду се влюбил в Сантуца и се е сгодил за нея. Младежът обаче не е успял да забрави Лола. Зазорява се. Весели и празнично облечени девойки се отправят към църквата. Само Сантуца стои самотна и тъжна. Тя е измъчвана от лоши предчувствия — годеникът й все повече я отбягва. Идва Лучия и казва на разтревожената девойка, че синът й е отишъл в съседното село за вино. Но Сантуца разбира, че Туриду е излъгал майка си. Тази сутрин са го видели край къщата на Лола. Приближава се Туриду. Като вижда Сантуца, той се опитва да влезе незабелязано в къщи. Девойката обаче го спира. Изпълнените й с мъка думи не му правят никакво впечатление. В този момент край тях минава Лола. Тя предизвикателно подхвърля цветето си на Туриду и влиза в църквата. Младежът веднага се спуска след нея. Съвсем отчаяна, Сантуца се опитва да го спре. Тя го моли да се опомни, но Туриду грубо я отблъсва и влиза в църквата. Унизената девойка решава да си отмъсти. Идва мъжът на Лола — Алфио, който никога не се е съмнявал във верността на жена си. Отначало той не може да повярва на думите на Сантуца. Но разбрал истината, Алфио се заканва жестоко — Туриду няма да доживее до утрешния ден. (Следва оркестрово интермецо.) Великденската служба свършва и селяните излизат от църквата. Долита безгрижният смях на празнично настроените хора. Сред тях са и двамата влюбени. Лола бърза да се прибере в къщи, но Туриду я моли да остане още малко с него. За да я задържи, той кани всички селяни на чаша вино по случай празника. Идва и Алфио. Смутен, Туриду му подава чаша вино, но коларят гневно я блъсва. Разтревожени, селяните разбират, че двубоят на живот и смърт между двамата е неизбежен. Останал сам, Туриду повиква Лучия и я накарва да му обещае, че ако нещо се случи с него, тя ще бъде като майка на бедната Сантуца, която е озлочестил. Веднага след това избягва. Стресната и уплашена, майка му го моли да се върне. На нейните викове се притичват селяните. Те я питат какво е станало. Разнеслият се остър женски письк ги кара да изтръпнат. Една девойка се втурва при тях — Туриду е убит. Всички са потресени. Алфио е отмъстил за поруганата си чест.