Жюл МАСНЕ
1842–1912
Жюл Масне е един от бележитите представители на френската лирична опера. След Шарл Гуно той довежда този жанр на музикално-сценичното изкуство до нов етап на развитие, а след смъртта на Жорж Бизе вече е смятан за доайен на френските оперни композитори. Масне написва 27 опери, някои от които, като „Иродиада“ (1881), „Манон“ (1884), „Сид“ (1885), „Вертер“ (1886), „Таис“ (1894), „Жонгльорът от Нотр дам“ (1902), „Дон Кихот“ (1910) и др., му донасят шумна слава. Редица от тези произведения са запазили и до днес силата на художественото си въздействие и имат трайно място в репертоара на оперните театри. Масне често избира сюжета за своите музикално-сценични композиции от знаменити творби на световната и френската литература като например „Дон Кихот“ от Сервантес, „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте, „Сид“ от Корней, „Таис“ от Анатол Франс, „Сафо“ от Алфонс Доде и др. И въпреки че създаването на опера върху толкова известни сюжети е извънредно трудно, тези произведения на композитора са приети топло от публиката и са принос в оперната литература. Масне е наричан „поет на женската душа“. Централно място в неговите опери заема образът на жената — Саломе („Иродиада“), Шарлота („Вертер“), Химена („Сид“), Манон („Манон“) и др. Тази склонност на композитора се дължи на лиричната му природа, която го насочва към музика, пълна с поетичност, нежна грация и развълнуваност. „Характерните черти на Жюл Масне — пише именитият му съвременник Сен-Санс — са лекота, плодотворност, ум, очарование и успехи.“
Масне е роден на 12 май 1842 г. в Монто, край Сент-Етиен. Той е единадесетото дете в семейството на пенсиониран офицер. Първият му учител по музика е неговата майка. На 13 години Масне вече учи в Парижката консерватория при известния оперен крмпозитор Амброаз Тома. През 1863 г. завършва консерваторията и с кантатата си „Давид Рацио“ спечелва голямата Римска премия, която му дава възможност за тригодишна, специализация в Италия. След завръщането си в Париж Масне започва напрегнато да твори. Пише опери, симфонични сюити, кантати и др. Първите си успехи спечелва със симфоничната сюита „Живописни сцени“ (1871) и увертюрата „Федра“ (1874). Операта му „Кралят на Лахор“ (1877), изнесена от Гранд опера, донася на младия композитор голям авторитет сред парижките музикални кръгове. Следващата година Масне става професор по композиция в Парижката консерватория. През своята дългогодишна педагогическа дейност той подготвя редица видни френски и чуждестранни композитори, като Флоран Шмит, Гюстав Шарпантие, Джордже Енеску и др.
На 45 години Жюл Масне достига върха на своята слава като композитор. По това време с огромна популярност се ползуват неговите опери „Иродиада“ (въпреки че библейският й сюжет — както и на „Самсон и Далила“ от Сенс-Санс — е смятан от някои среди за недопустим за оперна творба), „Манон“, „Сид“. Масне е избран за член, а по-късно и за председател на Френската академия на изящните изкуства. По-късните му опери „Вертер“, „Портретът на Манон“ (1894), „Таис“ „Жонгльорът от Нотр дам“, „Дон Кихот“ и др., са посрещнати с възторг от публиката. Същевремено композиторът е и остро критикуван, че се пригажда към вкуса на широката публика, но той пише така, подтикван единствено от стремеж към достъпност и разбираемост.
Жюл Масне умира на 13 август 1912 г. в Париж.
МАНОН
Опера в пет действия (шест картини)
Либрето Анри Мелиак и Филип Жил
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Манон Леско — сопран
Пусет — сопран
Жавот — сопран
Розет — мецосопран
Граф дьо Грийо — бас
Кавалер дьо Грийо, негов син — тенор
Леско, братовчед на Манон — баритон
Гийо-Морфонтен — тенор
Дьо Бретини — баритон
Хотелиер — баритон
Прислужница — сопран.
Господа и дами, граждани и гражданки, пътници и пътнички, войници, носачи, пощальон, продавачи и продавачки, картоиграчи, сержант, стражи.
Действието се развива в началото на XVIII в. във Франция.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Романът „Манон Леско“ (1731) от абат Антоан-Франсоа Прево (1697–1763) — интересна и колоритна фигура във френската литература от XVIII в. — има шумен успех. Произведението на абат Прево е образец на френския лиричен роман от това време. Написан е върху популярната любовно-приключенска история, позната под името „Авантюрите на кавалера дьо Грийо и Манон Леско“ и представлява част от няколкотомното произведение на абат Прево „Записките на знатния човек“. Този сюжет е използуван в много литературни произведения. Трогателната любовна история на Манон и дьо Грийо привлича вниманието на редица композитори още преди Масне и Пучини, чиито опери са си извоювали голям и траен успех. През 1830 г. Халеви (1799–1862) написва балет на тази тема по сценарий на Скриб; през 1836 г. е поставена операта „Манон“ от Балфе (1808–1870); двайсет години по-късно старият Обер (1782–1871) завършва също опера „Манон“ по либрето на Скриб. Романът „Манон Леско“ вдъхновява и съвременни композитори — през 1957 г. е поставена операта „Булевард Солитюд“ от немския композитор Ханс Вернер Хенце (1926), която има същия сюжет.