Четвъртото действие също е построено върху силната контрастност. В началото жанровата сцена на картоиграчите и интересната песен на Леско с девойките носят по-лек характер, а в края на действието музиката е наситена с голям драматизъм, особено при сцената на обвинението в измама. Тук Масне вещо разкрива противоречивите чувства, обхванали младия човек изненада, гняв, обида от безчестието и срам.
В последното действие настава фаталната развръзка. Сцената между дьо Грийо и Леско е изпълнена с постоянно нарастващ драматизъм. Напрежението достига своята кулминация с приближаването на затворниците, отразено в музиката чрез постепенното засилване на ритмуваната мелодия на хора. Дълбок трагизъм лъха от големия дует на дьо Грийо и Манон, който заема значителна част от цялото действие и е убедителен финал на операта. В неговия край вокалната мелодия, близка до интонациите на декламацията, с особена сила и убедителност предава чувствата на двамата герои.
ВЕРТЕР
Лирична опера е четири действия
Либрето Едуард Бло, Пол Милие и Жорж Хартман
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Вертер — тенор
Алберт — баритон
Съдията — бас
Шмит — тенор
Йохан — баритон
Брюлман, приятели на съдията — баритон
Шарлота — мецосопран
Софи — сопран
Кетхен, дъщеря на Съдията — мецосопран
Фриц — детски глас
Макс — детски глас
Ханс — детски глас
Карл, деца на Съдията — детски глас
Гретъл — сопран
Клара — сопран
Селско момче, прислужник — без пеене
Гости, музиканти, деца, жители на Вецлар.
Действието се развива в околността на гр. Вецлар, близо до Франкфурт през 1772 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Типично явление във френската лирична опера е използуването на сюжетите на най-значителните произведения от литературата. Гуно създава опери върху Гьотевия „Фауст“ и „Ромео и Жулиета“ от Шекспир; Амброаз Тома пише: „Миньон“ по „Вилхелм Майстер“ от Гьоте, „Сън в лятна нощ“ и „Хамлет“ по едноименните творби на Шекспир; Масне също споделя този стремеж. Той композира опери върху сюжетите на „Дон Кихот“ от Сервантес, „Сид“ от Корней, „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте и др. Характерно в разработката на тези сюжети в оперни либрета е, че се изтъква преди всичко лиричната линия. Масне се спира на знаменития роман в писма на Гьоте сто години след написването му41. Либретото е дело на трима опитни театрали — Едуард Бло, Пол Милие и Жорж Хартман. Тук традицията е спазена, авторите изтъкват на преден план нещастната любов между Вертер и Шарлота. По този начин се видоизменя до известна степен идеята на Гьотевата творба, а не толкова сюжетът. Литературната основа се оказва твърде благодарна за една лирична опера. Тримата опитни либретисти запазват почти изцяло вълнуващата драма на двамата влюбени. Същевременно са добавени няколко епизода и нови действуващи лица: например младите влюбени Кетхен и Брюлман, двамата приятели на Съдията — Шмит и Иохан, разширен е образът на Алберт, който в книгата е само загатнат. Масне пише операта си „Вертер“ — през 1886 г. Тя е поръчана от дирекцията на Опера комик и е трябвало да се изнесе през 1887 г. Но поставянето й се забавя, тъй като в театъра избухва пожар. За първи път тази опера на Масне е изпълнена през 1891 г. във Ваймар. Гьотевият текст е преведен отново, само че сега на оригиналния си език от Макс Калбек. На 16 февруари 1892 г. „Вертер“ е изпълнена във Виена, а премиерата в Париж, в Опера комик, е през 1893 г.
У нас „Вертер“ е поставена през 1920 г. в София от диригента Маестро Атанасов и режисьора Драгомир Казаков.