Подвигът на комсомолците от Краснодон става известен на обществеността веднага след освобождението на града от Съветската армия през 1943 г. Писателят Александър Фадеев, въодушевен от героичните дела на младогвардейците, само за година и половина завършва забележителния си роман „Млада гвардия“ (1945), който получава широка популярност. Веднага след прочитането на романа у Юлий Мейтус се поражда желанието да напише опера по „Млада гвардия“. Разбира се, да се сгъстят събитията, описани в голямата книга на Фадеев, в рамките на оперно либрето, е извънредно трудна задача. А. Малишко взима за основа на оперния текст само главната сюжетна линия. За да се повиши емоционалната наситеност и постигане контрастност, либретистът си позволява известно отклонение от романа при изграждането на образите на Уля Громова и Олег Кошевой. Мейтус завършва операта си „Млада гвардия“ през 1947 г. и още същата година е изпълнена едновременно в два театъра (в Киев и Харков) на 7 ноември — празника на Октомврийската революция. По-късно композиторът прави втора редакция на сврята опера. В този си вид „Млада гвардия“ се изнася на 22 април 1950 г. в Ленинград.
СЪДЪРЖАНИЕ
Лятото на 1942 г. Шосе край Краснодон. Фронтът се е приближил към града. Дочува се вече артилерийска канонада. Жителите са предупредени, че Съветската армия изоставя града. Първите евакуиращи се граждани се запътват на изток. Идват Уля Громова, Валя Борц, Клава Ковальова и още няколко девойки. Канонадата се чува все по-близко. Тълпи уплашени граждани започват да бягат. Пристигналият Андрей Валко се мъчи да успокои хората, като ги насочва към моста на реката. Там ги чакат камионите за евакуацията. От девойките остава само Люба Шевцова. Напразно баща й и Уля се опитват да я накарат да тръгне с тях. Към реката заедно с другите бежанци се приближават Олег Кошевой и майка му. Той е решил да постъпи в редовете на Съветската армия. Елена Николаевна след трогателна раздяла се връща към дома си. Вражеска бомба разрушава моста. Последният път за евакуация е пресечен. Заздрачава се. Артилерийската стрелба постепенно затихва. Идва Сергей Тюленин, натоварен с оръжие, събрано на бойното поле. Андрей Валко му нарежда да скрие оръжието. В това време Краснодон е обграден от враговете. Валко и Проценко призовават народа да се вдигне на борба. Между останалите в Краснодон е и Олег Кошевой.
Градина пред къщата на Кошевой. В охранявания от войници дом на Олег живее фашистки генерал. Олег и Сергей Тюленин тихо разговарят в градината. Те решават да включат в нелегалната дейност цялата група комсомолци. Тюленин отива да събере другарите си. Идват Уля Громова и Люба Шевцова, а след тях и другите младежи. Всички излизат. В градината остава само Люба. Тя се доближава до немците и ги заговаря. Люба се представя за артистка, която не крие възхищението си от „рицарите“ на Третия райх. Немският полковник любезно й отговаря и предлага да пият за победата. Люба е съгласна, тя вдига тост „За победата над врага“. Полковникът си отива. Комсомолците са се събрали. Уля Громова съобщава на Олег нареждането на Андрей Валко: да подпалят немската борса на труда, в която се пазят документи и да освободят задържаните миньори-комунисти. Втурва се развълнуваният Тюленин и разказва, че сред жителите на Краснодон се е появил изменник. Игнат Фомин е предал миньорите-комунисти и сега те са подложени на страшни изтезания. Комсомолците се заклеват да отмъщават жестоко на немците.
Площад пред парка на Краснодон. В есенната привечер са се събрали комсомолците. Те радостно четат позива, отпечатан във връзка с победата на Съветската армия край Москва. Приближава Фомин. Заради, своите „заслуги“ предателят е назначен от немците за полицай. И сега той кара хората да се разотидат. Подхванали тъжна песен, по улиците минават изпращаните в Германия руски девойки. Спуска се нощта. Валко казва на комсомолците, че е време да бъде вдигната във въздуха немската борса на труда. Опитвайки се да чуе разговора им, край младежите тихо се промъква Фомин. Те обаче го откриват, завързват го и го завличат в тъмния парк, за да му отмъстят. В този момент лумват пламъците на пожара. Люба и Тюленин са се справили със своята задача.
Стая в дома на Кошевой. Вечерта срещу 25-годишнината на Октомврийската революция. Разтревожена, Елена Николаевна очаква Олег. Тя вече е научила, че синът й е начело на нелегалната комсомолска организация. Влизат радостни Олег и Уля. Те разказват, че Краснодон ще осъмне украсен с червени знамена. Постепенно комсомолците се събират. Чутите по радиото новини от Москва ги изпълват с възторг и те запяват. Но не след дълго в стаята влиза развълнуваната Клава със страшна вест — трима от техните другари са задържани от фашистите.