В ареста заедно с комсомолците е затворен и Андрей Валко. Сега гестаповецът Брюкнер нарежда да доведат задържаните, за да ги разпитва. Пръв срещу него застава Андрей Валко. Той отказва да отговаря на въпросите. Когато Брюкнер се опитва да го подкупи, възмутеният стар комунист му удря плесник. Вбесен, Брюкнер заповядва да го изведат. След това разпитват Ваня Земнухов, който също не казва нищо. Обаче малодушният Евгени Стахович не е издържал и е съобщил имената на някои от своите другари. Той предава и Клава Ковальова. Довличат Уля Громова. Но от нея немците не успяват да изтръгнат нито дума.
В тъмното подземие на ареста са наблъскани комсомолците и Андрей Валко. След жестокия разпит захвърлят при тях и окървавената Уля. За да вдъхне кураж на младите си другари, Валко отново им припомня за подвизите на непобедимата Съветска армия. Гестаповците повеждат Валко на разстрел. Без да се бои, старият комунист тръгва пред тях. Героичното държане на Валко кара комсомолците да запеят бойния марш на младогвардейците.
Тиха нощ. Фашистите са решили да разстрелят заловените комсомолци край разрушените мини. Ще започнат от техния водач — Олег Кошевой. До последния момент окупаторите се опитват да го накарат да проговори. Обещават му дори да го помилват, но Олег мълчи. Долита революционна песен. Вече са повели комсомолците към мястото на разстрела. Сред тях е и Уля Громова. Тя се спуска към Олег. Последната им прегръдка е прекъсната от проехтелите изстрели.
МУЗИКА
Композиторът Юлий Мейтус се е стремил да напише операта ся с подходящ за сюжета музикален език, изграден върху тема и интонации от руската революционна и патриотична песен. Музиката се отличава с мелодическа простота, правдивост и изразителност. Мейтус обрисува колективен музикален образ на комсомолците-младогвардейци, без да прави детайлна характеристика поотделно на всички герои. Разбира се, на главните действуващи лица, като Олег Кошевой, Уля Громова и Сергей Тюленин, както и на стария комунист Андрей Валко, са изградени правдиви музикални портрети. Цялата музика на операта е наситена с патриотични чувства и настроения, дори и в трагедийните моменти. Особено въздействени са масовите сцени, изградени върху теми от руски и украински народни песни.
„Млада гвардия“ е написана в традиционната форма на опера с отделни музикални номера — арии, дуети, ансамбли, обединени от някои общи лайттеми.
Необходимата атмосфера се създава още с увертюрата, изградена върху темата на войната и марша на комсомолците. Стълкновението между двете теми подготвя жестоката борба между противопоставените сили. В първото действие изпъкват песента на девойките, арията на Уля и особено квартетът на Проценко, Валко, Уля и Люба. Интересен е и подтискащият марш на настъпващите фашисти в края на действието. Във второто действие майсторски е изградена сцената между Люба и фашистите. Тя разкрива богатия образ на комсомолката. Най-силният момент тук, може би и в цялата опера, е клетвата на комсомолците. Третата картина показва преодоляването на страха. Тя е изградена предимно в оптимистични тонове: четенето на позива за победата край Москва и пожара във фашистката борса на труда.
В четвъртата картина твърде важна роля играе контрастността. Тя започва с арията на майката на Олег. Постепенно се разгръща буйна радостна сцена. Освен песните тук са включени и танци. Интересна е частушката на бабата. В тази картина музиката е не само жизнерадостна и оптимистична. По време на слушането на радиото тя придобива героичен характер и тържественост. В края, след съобщението за арестуването на част от комсомолците, настроението внезапно се променя.
Много сполучливо и ефектно е хрумването на композитора да изгради музикално сцената на разпитите (пета картина) върху темата на клетвата. Той допълва цялостната характеристика на младите герои, спомага да се разкрият още по-пълно тяхната вяра и сила. Два са особено силните моменти в последните (шеста и седма) картини на операта — бойната песен, с която несломените младогвардейци изпращат героя-комунист Андрей Валко на разстрел, и славната смърт на младите комсомолци. Финалната сцена с апотеоз-възхвала на подвига на народните синове, членовете на нелегалната комсомолска организация „Млада гвардия“.
Джан-Карло МЕНОТИ
1911
Джан-Карло Меноти е един от най-известните съвременни американски оперни композитори. Той е написал голям брой опери, почти всички от които се играят с успех в много от американските и европейските оперни театри. Композиторът е създал значително творчество и в областта на радио-операта и особено — телевизионната опера. Те много често звучат в различни изпълнения по радиостанциите и са излъчвани от много телевизии. По-значителни негови музикално-сценични произведения са: „Старата мома и крадецът“ (1939), „Медиумът“ (1946) — изнесена у нас от Благоевградската камерна опера през 1980 г., „Телефонът“ (1947) — играна в София през 1968 г., „Консулът“ (1950) — играна през 1963 г. в Пловдив, „Светицата от Бликърстрийт“ (1954), „Мария Головина“ (1958), „Последният дивак“ (1963), „Мартин Ли“ (1965), „Най-важният човек“ (1971) и др. Писал е и опери за деца, от които най-популярна е „Помощ, помощ!“. Най-сполучливи от телевизионните опери на Джан-Карло Меноти са: „Амалия и нощните гости“, „Лабиринт“ и „Тамю-Тамю“. Композиторът е създал различни произведения и в другите жанрове, които сравнително се ползуват с по-скромен успех. Привлекателната сила на неговите опери се дължи преди всичко на интересните сюжети — много често съвременни, — на майсторската и драматургическа постройка и на ярко мелодичната, достъпна и завладяваща музика. Меноти притежава изявен литературен талант и сам е написал либретата на всичките си опери. Дори той е писал либрета и за други композитори, например на операта „Ванеса“ от Самюел Барбър (1909–1980). Композиторът много често сам прави постановките си като диригент, режисьор и сценограф.