Клаудио МОНТЕВЕРДИ
1567–1643
Монтеверди е един от най-големите италиански композитори от времето на късния Ренесанс. Новатор от голям мащаб, Монтеверди с творчеството си тласка развитието на музикалното изкуство по нови пътища. Приносът му в областта на хармонията, полифонията и оркестъра е изключителен. Монтеверди е и първият голям реформатор в операта. Всъщност именно в неговото творчество тя се оформя като самостоятелен музикален вид. Затова и справедливо е наричан „баща на операта“. Като най-значителен представител на Венецианската музикална школа той съдействува за създаването на първия оперен театър в света, открит във Венеция през 1637 г. Клаудио Монтеверди е автор на огромен брой църковни произведения, около 200 мадригала, канцонети и др. От деветнайсетте негови музикално-драматични произведения (опери, опери-интермедии и балети) до наши дни са достигнали само седем. А от осемте му опери — само три: „Орфей“ (1607), „Завръщането на Одисей“ (1641) и „Коронацията на Попея“ (1642), както и един откъс от „Ариадна“ — прочутата ария „Плачът на Ариадна“.
Клаудио Монтевердн е роден на 15 май 1567 г. в Кремона. Учи музика при композитора Марк Антонио Инджениери (1540–1592). След това работи като помощник-капелмайстор в Мантуа, а през 1599 г. заминава за Фландрия, където се запознава с творчеството на композиторите от Нидерландската школа и по-специално с някои от произведенията на именития си колега Орландо ди Ласо (1532–1594). Междувременно Монтеверди вече има представа за постиженията на композиторите от Флорентинската школа, където се ражда първата опера. През 1594 г., считана за рождена дата на операта, композиторът Якопо Пери (1561–1633) и поетът Отавио Ринумини (1562–1621) създават „Дафне“ — един стремеж към възкресяване на старогръцката драма. 12 години по-късно, Монтеверди написва своята първа опера „Орфей“. От 1613 г. той е назначен за ръководител на капелата в катедралата „Сан Марко“ във Венеция, където работи до края на живота си (29 ноември 1643 г.). През трийсетте години, прекарани във Венеция, Монтеверди създава най-значителните си произведения, които със своя висок професионализъм, жизненост и завладяваща сила извоюват почетното място на своя автор в историята на италианската музикална култура.
КОРОНАЦИЯТА НА ПОПЕЯ
Опера в три действия (седем картини)
Либрето Джовани Бузенело
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Нерон, император на Рим — тенор
Октавия, негова жена — мецосопран
Попея — сопран
Отон, мъж на Попея — баритон
Сенека — бас
Друзила — сопран
Арналта, майка на Попея — алт
Амур — мецосопран
Либерто — тенор
Телохранител — бас
Патриции, приближени на Нерон, придворни на Октавия и Попея, ученици на Сенека, войници, народ.
Действието се развива в Рим през I в. от н.е.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След написването на операта „Дафне“ се появяват много нови произведения от този вид, наречени „драма пер музика“ и всички върху гръцки митологични сюжети. Монтеверди също започва творчеството си в областта на „драма пер, музика“ и разработва легендите за Орфей и Евридика („Орфей“), за Ариадна — дъщерята на строителя на лабиринта Минос, която помага на Тезей да убие Минотавъра и да излезе от лабиринта („Ариадна“), за Прозерпина, жената на Плутон, царицата на подземното царство („Прозерпина“), за Одисей („Завръщането на Одисей“) и др. Обаче композиторът се убеждава, че тези произведения освен сюжетите си нямат нищо общо със старогръцката драма и вече не ги нарича „драма пер музика“, а просто „опера“, което значи труд, дело. Оттук идва и наименованието опера.
Заслугата на Монтеверди не се състои само в определяне името на жанра. Тя е преди всичко в усъвършенствуването на операта в професионално отношение, в превръщането й в художествен вид. На него се дължи обогатяването на музикалния език и изразните средства, той полага началото на музикалните характеристики, въвежда увертюрата и пр. Всичко това го навежда на мисълта, че такива произведения не трябва да се пишат само на митологични сюжети и той пръв разчупва тази ограничаваща рамка. В края на живота си Монтеверди написва „Коронацията на Попея“ — първата историческа опера. Така на 75 години той създава най-значителното си произведение. Високите художествени качества на „Коронацията на Попея“ й осигуряват живот през вековете. За съжаление не е запазен целият нотен материал и на тази опера на Монтеверди. Оригиналната партитура е загубена. До нас са достигнали едно либрето, манускрипт на автора на I и III действие, както и препис на операта, направена за изпълнение от Неаполския оперен театър. Тези документи, както и някои други намерени музикални откъси, дават възможност за почти автентичното й възстановяване. Много композитори, между които Франческо Малипиеро, Луиджи Далапикола, Ернст Крженек и др., са работили над нови редакции на „Коронацията на Попея“. Днес тази опера в различни редакции влиза а репертоарите на много европейски театри.