СЪДЪРЖАНИЕ
Отон, съпругът на прекрасната Попея, късно през нощта се завръща от далечната Лузитания. Той изгаря от нетърпение да се срещне по-скоро с любимата жена, но забелязва пред вратата на дома си императорската стража — знак, че в дома му нощува Нерон. Надеждите на Отон рухват окончателно, когато императорът излиза, придружен от свитата си. Попея е щастлива — тя вече се вижда в мечтите си като императрица на Рим. Майка й Арналта я заплашва с гнева на Октавия, жената на Нерон. Октавия вече е научила за измяната на мъжа си.
Покрусена от неверността на Нерон, Октавия оплаква нещастната си съдба и проклина своя съпруг. Тя моли дошлия при нея философ Сенека — учител на Нерон, да й осигури защитата от римския сенат.
Нерон доверява на Сенека, че е решил да изостави Октавия и да се ожени за Попея. Напразно Сенека се мъчи да разубеди императора да не прави това. Страстта на Нерон към Попея е толкова силна, че той започва да изпитва ненавист към учителя си. Това го кара да отстрани от себе си Сенека, който си е позволил да го обвини в неморални постъпки. Отон успява да се види със своята жена. Той я моли да се откаже от намерението си и да остане при него, но Попея мечтае само за едно — да стане императрица. Влюбената в Отон Друзила иска да го успокои, но той я отблъсква. Неговото сърце принадлежи, единствено на Попея.
След разговора с учениците си Сенека изпада в дълбок размисъл. Неочаквано идва пратеникът на императора Либерто по решение на Нерон философът трябва сам да тури край на живота си. Сенека спокойно и твърдо приема ужасната вест. Той нарежда на робите да приготвят ваната му.
Нерон е щастлив, че всички пречки за отстраняването на Октавия от двореца и оженването му с Попея са премахнати. Но жена му не иска да се примири. Тя нарежда на Отон да убие Попея. Заповедта й го ужасява. Той по-скоро е готов да се самоубие, отколкото да посегне на живота на любимата си. Своите колебания Отон доверява на Друзила.
Попея, вече в императорския дворец, се готви за сън. Появява се Амур, за да бди над нея. Преоблеченият в дрехите на Друзила Отон се промъква, за да убие Попея. Обаче Амур му попречва и той избягва. Попея заповядва да настигнат „Друзила“.
Друзила е убедена, че Попея вече е убита. Изпълнена с радост и надежда, тя се унася в мечти. Втурва се Арналта и заповядва на робите да заловят младата жена, обвинявайки я, че се е опитала да убие Попея. За да спаси своя любим, Друзила поема пред Нерон вината върху себе си. Обаче Отон не може да приеме саможертвата на девойката и признава, че той е бил в стаята на Попея. Това кара Нерон да издаде неочаквано лека присъда. Отон и Друзила са осъдени на изгнание. Октавия трябва да напусне двореца. След това императорът обявява коронацията на Попея.
МУЗИКА
Монтеверди написва операта си „Коронацията на Попея“ върху великолепното либрето на Джовани Франческо Бузенело. За основа на либрето са послужили „Аналите“ на римския историк Тацит, както и някои епизоди от поезията на Вергилий и Хораций. В 37-те музикални сцени на последната си опера Монтеверди демонстрира художествените постижения от цялото си реформаторско дело: изразните възможности на хоровете; ариите, вече характеризиращи душевните състояния на героите; ролята на речитативите, изхождащи от интонациите на разговорната реч; контрастността между отделните сцени; ролята на оркестъра й пр. Като се има предвид, че „Коронацията на Попея“ е писана преди повече от триста години и е първата опера извън сферата на митологията, не можем да не изтъкнем удивителното майсторство на композитора да обрисува музикалните характеристики на своите герои и да създава подходящата емоционална атмосфера на техните преживявания. Много смела и интересна е концепцията на Монтеверди при обрисуването на образите на героите. Те не са разграничени на положителни и отрицателни. Например Нерон и Попея са дадени малко ограничено — Нерон, заслепен от страст към Попея, не се спира пред нищо и дори осъжда на смърт своя учител Сенека; Попея пък е обзета само от тщеславната мисъл да стане императрица. Музикалните им характеристики са изградени преди всичко чрез двата любовни дуета в първата и в последната картина. Образът на Нерон се допълва в сцената със Сенека, а на Попея — в диалог с майка й. Отон, Друзила и Октавия са обрисувани с най-топла и сърдечна музика. Те предизвикват искрено съчувствие. Особено, вълнуваща е изпълнената с копнеж ария на Отон при завръщането му. Дълбока лирика притежава и арията на влюбената Друзила. Най-ярката музикална характеристика е на Сенека. Неговата партия излъчва сила, гордост и спокойствие. Една от най-силните и завладяващи сцени е финалът на четвърта картина — предсмъртните мигове на Сенека.