Станислав МОНЮШКО
1819–1872
Монюшко е най-ярък представител на полската музикална класика. Докато неговият велик сънародник и съвременник Фредерик Шопен (1810–1849) създава и утвърждава полската клавирна музика и разнася надалеч славата на творческия гений на родината си, Монюшко полага началото на полския национален оперен стил. Творческото наследство на композитора обхваща произведения от различни жанрове — музикално-сценични, вокално-инструментални, оркестрови, песни и др. Обаче най-ценно от всичко са неговите опери и художествени песни. Освен широко популярните опери „Халка“ и „Страшният двор“, често се играят и някои други, като „Графинята“, „Салджията“, „Честна дума“ и пр., а над 250-те му художествени песни, събрани в дванайсет сборника, и до днес си остават като голяма ценност в полската песенна лирика. Характерен белег на всяко произведение на Монюшко независимо от жанра и тематиката му е отразената в него любов към родината, към народа, към свободата. Затова творчеството на композитора е изиграло решителна роля за повдигане патриотичния дух на поробения полски народ.
Станислав Монюшко е роден на 5 май 1819 г. в село Убел, близо до Минск. От малък учи музика в Минск и Варшава. През 1837 г. заминава за Берлин, където прави и първите си композиционни опити. След завършването на образованието си става органист във Вилнюс. Тук започва периодът на неговата интензивна творческа дейност. Във Вилнюс написва оперите „Лотария“, „Идеал“, оперетите „Дон Кихот или Стоте безумства“, „Явнута“, много песни, както и първата редакция на операта „Халка“. След огромния успех на „Халка“ Монюшко заема поста диригент на Варшавската опера. Във Варшава композиторът създава още редица произведения, между които оперите „Салджията“ (1858), „Графинята“ (1859), „Честна дума“ (1860), „Страшният двор“ (1865), балета „Монте Кристо“, кантатите „Кримски сонети“ и „Папи Твърдовска“ по текст на Адам Мицкевич, увертюрата „Байка“ и др. Със своите произведения, с широката си и ентусиазирана популяризаторска и обществено-политическа дейност Станислав Монюшко си спечелва любовта и уважението на всички свои сънародници и заслужено бива тачен като полски народен композитор.
Монюшко умира на 4 юни 1872 г. във Варшава.
ХАЛКА
Опера в четири действия
Либрето Влоджимеж Волски
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Халка, селска девойка — сопран
Йонтек, селски момък — тенор
Столник, придворен винар — бас
Зофя, негова дъщеря — сопран
Януш, полски пан, годеник на Зофя — баритон
Дземба, приближен на Столник — бас
Селски музикант — баритон
Гости на Столник, дворяни, музиканти, селяни, селянки.
Действието се развива в Полша в началото на XIX в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Монюшко е на 27 години и е вече автор на няколко музикалносценични произведения, когато започва работата си над „Халка“. След прочитането на поемата „Халка“ от младия полски поет Влоджимеж Волски (1825–1882), композиторът решава да напише опера върху нейния сюжет. Той помолва Волски сам да му напише либретото. (През 1846 г. поетът живее във Вилнюс, тъй като е трябвало да напусне Варшава, след като е взел участие в революционните събития.) Влоджимеж Волски написва либретото на „Халка“ в две действия, като в чисто битово-романтичния сюжет на поемата влага и идейна класова насоченост. Към края на 1847 г. Монюшко завършва операта си и я предлага на Варшавския оперен театър. Обаче оперното ръководство отхвърля произведението и композиторът се принуждава да изнесе „Халка“ в концертно изпълнение. Това е Вилнюската премиера на „Халка“, осъществена на 1 януари 1848 г. под диригентството на автора. След това Монюшко дълго работи върху операта си, като я преработва изцяло. „Халка“ бива изнесена за първи път в новата си редакция във Варшава точно десет години след концертното изпълнение въз Вилнюс — на 1 януари 1858 г. Премиерата преминава при изключителен успех. С варшавската постановка на „Халка“ се поставя началото на полския национален оперен стил. От 1 януари 1858 г. до края на 1975 г. операта „Халка“ е играна само на сцената на Театър Вйелки във Варшава около две хиляди пъти.