МУЗИКА
Цялата музика на операта „Халка“ е пропита от полската народна песенност. Нейната сърдечна и лееща се мелодичност има голяма завладяваща сила. Още с увертюрата се създава подходяща емоционална атмосфера за развитието на тази лична драма на обикновената селска девойка, която разраства в социален и класов конфликт. Музиката в общи линии е изградена върху основния емоционален контраст: радост, тържественост и веселие при сцените на аристократите и тъга, поетичност, задушевност и вглъбеност при сцените с главните герои от народа. Трябва да се отличи масовата народна сцена в началото на третото действие, която искри от бодри чувства и жизненост.
Музиката на първо действие на операта започва с ефектната тържествена полонеза, последвана от радостни танци, чийто финал е буйна и стремителна мазурка. В средата на действието се открояват великолепната тъжна песен на Халка и напрегнатият дует между Халка и Януш.
В началото на второто действие прозвучава знаменитата ария на Халка — най-известният и най-популярен откъс от цялата опера. Непосредствено след тази ария е песента на Йонтек, която също така е наситена със силни и вълнуващи чувства. И двете арии са написани на дълбоко народностен език и тяхната музика се различава съществено от музиката, с която са обрисувани представителите на шляхтата. Едно от най-силно драматичните места в цялата опера е големият секстет с хор в края на второто действие.
Третото действие се разделя на две силно контрастни части. Началото носи елегичното и спокойно настроение на селския пейзаж (оркестровото встъпление) и празничното веселие на селяните, изпълнено с бодри чувства, на които рязко контрастира емоционалната атмосфера след появата на Халка и Йонтек.
Малкото оркестрово въведение към четвъртото действие е изградено върху мелодията от арията на Ионтек. Тази ария заема централно място не само в четвъртото действие, но и в цялата опера. Тъжната песен на нещастно влюбения момък е наситена с много сърдечност, искреност и простота. Сцената с полудялата Халка и самоубийството е най-драматичният и напрегнат епизод в операта, убедителен и силно въздействуващ финал на творбата.
СТРАШНИЯТ ДВОР
Комична опера в четири действия и пролог
Либрето Ян Хентински
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Мечник, придворен оръженосец — баритон
Ханка — сопран
негови дъщери
Ядвига — мецосопран
Пан Дамази, адвокат, довереник на Мечника — тенор
Стефан — тенор
братя войници
Збигнев — бас
Чешникова, леля на Стефан и Збигнев — сопран
Мачей, стар слуга на Стефан и Збигнев — баритон
Сколуба, ключар на Мечника — бас
Марта — сопран
Гжеш, прислужник — тенор
Стара мома — мецосопран
Войници, селяни, селянки, гости на Мечника, ловци
Действието става през първата половина на XVIII в, в Полша.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След триумфалния успех на „Халка“ във Варшава Монюшко предприема пътуване в чужбина. Във Ваймар има възможност да се запознае с Ференц Лист и Сметана, а в Париж — с Обер, Шарл Гуно и други видни композитори. Запознаването с такива видни музикални творци, признанието на неговата музика окрилят Монюшко и след завръщането си във Варшава той започва още по-усилена творческа дейност. За три последователни години, 1859–1861, композиторът създава три опери: „Салджията“, „Графинята“ и „Честна дума“, последната от които е по либрето на видния драматург, артист и режисьор Ян Хентински (1826–1874). С тази си опера Монюшко започва творческото си сътрудничество с Хентински, в резултат на което се появяват няколко опери, между които и най-популярната опера на Монюшко след „Халка“ — „Страшният двор“. Композиторът започва работата си над тази своя опера през 1861 г., но поради трагичните събития, свързани с жестоко потушеното Януарско въстание, той прекъсва работата си цели три години. Към „Страшният двор“ Монюшко се завръща през 1864 г. Премиерата й е на 26 септември 1865 г. във Варшава и преминава с огромен успех. Оттогава насам „Страшният двор“ не слиза от сцените на полските оперни театри.
СЪДЪРЖАНИЕ
Група войници се връщат в родните си места след една победна битка. Братята Стефан и Збигнев, прощавайки се с другарите си, дават кавалерска клетва, че никога няма да се оженят. Те трябва винаги готови да се отзоват на повика на своята родина.