Либрето: Адолф Денери и Жак Брезил
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Мосул, цар на Гоа — баритон
Принцеса Немея, негова племенница — сопран
Принц Кадор, братовчед на царя, министър — бас
Зефорис, рибар — тенор
Зелида, негова сестра — сопран
Пифеар, рибар — тенор
Зизел, бирник — бас
Атар, военен министър — тенор
Исалим, придворен лекар — баритон
Придворна дама — сопран
Роб — бас
Церемониалмайстор — без пеене
Капитан от дворцовата стража, стражи, слуги, министри, съветници, брамини, баядерки, войници, роби, робини, рибари, народ.
Действието се развива в Гоа през 1520 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
През 1852 г. Националната опера (Гранд опера) в Париж се готви за откриването на сезона. От Февруарската революция във Франция са изминали четири години, потъпкани са и последните демократически завоевания. Голяма част от хората на изкуството се насочват към теми и сюжети, свързани с борбата на човека за щастие и свобода. В много случаи за мястото на действието те се насочват към един по-необикновен, приказен, екзотичен декор. Адолф Адам също търси за оперите си подобен сюжет. И неговото въображение, както и на редица други френски композитори, като Шарл Гуно, Жорж Бизе, Лео Делиб и др., е в плен на екзотична Индия. Той се запознава с либретото на Адолф Денери и Жак Брезил. Начинът, по който са описани борбите между завладяването на Гоа от португалците, му допада, но директорът на операта вече е дал либретото на друг композитор. В своята автобиография „Спомените на един музикант“, публикувана през 1853 г., Адам, разказва при какви обстоятелства е трябвало да напише операта „Ако бях цар“. „Директорът беше възложил написването на «Ако бях цар» на един млад богат композитор, който обаче не можа да направи нищо. Обезпокоен, директорът започна да търси други композитори. Всеки, като научаваше за какъв срок трябва да бъде завършена операта, отказваше, а времето минаваше. Най-накрая отчаяният директор дойде при мен с молба да я напиша аз. Това беше на 28 май. Но репетициите трябва да започнат на 15 юни — ми каза той. — Добре, можете да съберете артистите на тоя ден му отговорих. Започна усилена работа и първото действие беше завършено на 9 юни. Репетициите наистина започнаха на 15, а партитурата беше завършена на 31 юли. Премиерата се състоя на 4 септември 1852 г.“
Оттогава тази опера не слиза от сцените на оперните театри в цял свят.
За първи път у нас „Ако бях цар“ е поставена от Н. Д. Веков в Софийската народна опера през 1930 г. под диригентството на Тодор Хаджиев.
СЪДЪРЖАНИЕ
Край морския бряг. Рибарите с нетърпение очакват Зефорис. Неговият приятел Пифеар разказва колко странно се държи напоследък Зефорис — вместо да излиза за риба, той предпочита да се разхожда край брега и да мечтае. Идва бирникът Зизел, който непрекъснато измисля най-различни нарушения, за да глобява или изнудва рибарите. И сега те протестират срещу явните грабежи на бирника, но се страхуват да му се противопоставят по-решително. Свидетел на тази сцена става дошлият Зефорис. Възмутен от безобразията на Зизел, той се нахвърля върху бирника. Зизел успява да се отърве и повиква стражите. Зефорис е арестуван. За да освободи брат си от затвора, Зелида дава подкуп на Зизел. Останал сам с Пифеар, Зефорис му разказва как спасил от морето една необикновено красива девойка, за която непрекъснато мисли. От своя страна Пифеар, който е годеник на Зелида, споделя, че вече има достатъчно пари и може да се ожени за неговата сестра. Парите му дава един богат човек, за да пренася писмата му с лодката си. Задават се хора и двамата рибари се скриват. Дошъл е цар Мосул с принцеса Немея и свитата. Царят иска да омъжи Немея за братовчед си принц Кадор, който тайно се стреми към престола. Немея обаче не е съгласна. Тя се е заклела, че ще стане жена само на човека, който я е спасил от морето. Непознатите хора привличат вниманието на Пифеар и Зефорис. Двамата незабелязано се приближават и Зефорис с изненада открива в Немея непознатата девойка, която е спасил, а в Кадор Пифеар разпознава човека, чиито писма пренася. Кадор дочува разговора на двамата рибари. Той разбира, че Зефорис е спасителят на Немея. Принцът го принуждава да се закълне, че няма да открие тайната на никого. След това Кадор отива при Немея и й казва, че той я е спасил. Съвсем друг си е представяла Немея своя спасител и въпреки че не обича Кадор, обещава да изпълни клетвата си и да му стане жена. Научил, че девойката, която обича, е принцеса, Зефорис разбира, че мечтите му са непостижими. Младият рибар се унася в блянове и заспива, като написва на пясъка: „Ах, ако бях цар“. Цар Мосул се връща от разходката си и вижда написаното. Това го заинтригува. Защо този момък иска да стане цар? И решава да се пошегува. Царят нарежда на придворния лекар да упои Зефорис и да го пренесе в двореца.