В родния си дом Стефан и Збигнев са посрещнати с радост. Тук двамата младежи отново повтарят своята клетва да не се женят. Пристига радостната Чешникова — лелята на братята, която отдавна е намислила да ги ожени за две нейни близки девойки. Като разбира, че младежите се готвят да заминат веднага за имението на Мечник, който е стар приятел на покойните родители на Стефан и Збигнев, лелята сериозно започва да се безпокои. Мечник има две хубави дъщери, а те много лесно могат да объркат плановете на Чешникова. За да отклони братята от тяхното намерение, тя им казва, че замъкът на Мечник е омагьосан, че всеки, който отиде там, може да загине и че е наречен „Страшният двор“. Стефан и Збигнев обаче се присмиват на думите на леля си и весело започват да се приготвят за път.
Край огнището в дома на Мечник са се събрали всички девойки от замъка. В тази новогодишна вечер те се готвят за обичайните предсказания и подреждат всичко необходимо за врачуването. При започването на своеобразния ритуал пристига адвокатът Дамази — суетно конте, облечено с фрак и бяла перука. Той е кандидат за ръката на една от дъщерите на Мечник. Старият благородник обаче му описва какви трябва да бъдат бъдещите му зетове — истински смели мъже и полски патриоти. Пристига и Чешникова, която не се е отказала от намерението си да осуети евентуалната женитба на племенниците си с дъщерите на Мечник. Затова тя се е постарала да изпревари Стефан и Збигнев и веднага се заема с реализирането на своя план. Лелята описва племенниците си като страхливци и суеверни като баби. Неочаквано се чуват шум и викове. Това са ловците от замъка, които се завръщат от лов. Между тях започва ожесточен спор — кой е убил големия глиган? За голямо разочарование на всички се оказва, че никой от тях не е убил дивеча. Глиганът е бил убит от два куршума, едновременно изстреляни от двама млади шляхтичи, които случайно били попаднали на мястото на лова. В този момент влизат и братята Стефан и Збигнев, придружени от стария си слуга Мачей. Хана и Ядвига, дъщерите на Мечник са повярвали в думите на Чешникова и решават да осмеят страхливите си гости: те ще се преоблекат като духове и ще се явят през нощта пред Стефан и Збигнев, за да се подиграят с тях. На адвоката Дамази идва същата идея: щом братята са страхливи, той ще ги изплаши с духове и по такъв начин ще ги отстрани като съперници. Дамази веднага поверява плана си на стария ловец Сколуба, който е много огорчен от братята, защото с убиването на глигана са го лишили от законно принадлежащата му слава.
На гостите е определено да нощуват в кулата на замъка. Старият Сколуба веднага влиза в ролята си и започва да плаши суеверния Мачей с приказки за някакви духове в замъка. И действително щом Сколуба си отива, портретите на стените започват да се движат. Ужасеният Мачей се развиква от страх, защото не може да допусне, че скритата Хана и Ядвига движат портретите. На виковете на стареца се притичват Стефан и Збигнев. Те му се присмиват, но все пак Збигнев повиква Мачей при себе си, а Стефан остава да спи тук. Момъкът напразно се мъчи да заспи. Той се е влюбил в Хана и мечтае за нея. Изведнъж големият часовник започва да свири без време. В него се е скрил Дамази и думите на Стефан са го смутили. Без да иска адвокатът е пуснал часовника. Скоро идва и Збигнев. И той не може да заспи. Неговото сърце е грабнала Ядвига. Братята започват да съжаляват за дадената клетва и споделят чувствата си, без да знаят, че скритите зад портретите девойки ги слушат. Отново се чува шум и те започват да търсят този, който ги смущава. Като не намират нищо, повикват Мачей да стои тук и отиват да търсят навън. Старецът скоро задрямва и скритият в часовника Дамази решава, че сега е моментът да се измъкне. Обаче стреснатият Мачей в уплахата си хваща Дамази и се разкрещява. Дотичалите Стефан и Збигнев са много сърдити от шегата на адвоката и решават да го накажат строго. Дамази обаче успява да ги излъже, че и той бил търсел духовете, за които се говори в замъка, и те го пускат. Ако останат тук, има опасност двамата братя да нарушат клетвата и те решават да напуснат замъка.
Стефан и Збигнев веднага извикват стария Мачей да приготви всичко за път и съобщават на Мечника, че трябва да вървят. Старият дворянин е засегнат от внезапното решение на братята. Той подозира, че двамата бягат от страх, тъй като Мачей им е разказал вече за „духовете“ в замъка, за които е говорил Дамази. Тогава Мечник решава да разкаже на братята истината за „страшния двор“, но е прекъснат от идването на Дамази. Старият дворянин строго запитва адвоката защо си е позволил да пуска глупави слухове. Дамази отговаря, че това е правил от ревност; той е влюбен в една от дъщерите на домакина. Разярените Стефан и Збигнев не го оставят дори да произнесе името на своята избраница — Хана или Ядвига, и той в панически бяг избягва. Тогава Мечник разказва историята за „страшния двор“: негов прадядо имал девет прекрасни дъщери и който ги видел, веднага се влюбвал в някоя от тях. Тогава майките на младежите от града, за да предпазят синовете си, нарекли замъка „Страшният двор“. Стефан и Збигнев признават, че дворът е наистина „страшен“ и помолват Мечника да им даде дъщерите си за жени…