Важно място в драматургическото развитие на операта има сцената на гробищата. Тук Моцарт е използувал с изумително майсторство тембрите на музикалните инструменти. Веселият разказ на Дон Жуан е предаден чрез речитатив със съпровод на клавесин; изведнъж прозвучалият глас на Командора е съпровождан от тромбони, което създава страшен ефект. За тогавашното време това е истинско нововъведение в използуването на оркестровата палитра, което тук гениалният композитор поставя в услуга на драматургичното, изграждане на конфликта. (Бетховен за пръв път ще ги употреби в последната част на петата симфония.) Финалът донася трагичната развръзка на операта. Той се разделя на два рязко контрастиращи епизода: веселата вечеря, придружена с оркестър на сцената, и драматичната кулминация с появата на Командора и смъртта на Дон Жуан.
ТАКА ПРАВЯТ ВСИЧКИ
Опера в две действия (осем картини)
Либрето Лоренцо да Понте
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Фиордилиджи — сопран
сестри
Дорабела — мецосопран
Гулиелмо, годеник на Фиордилиджи, офицер — баритон
Ферандо, годеник на Дорабела, офицер — тенор
Деспина, камериерка — сопран
Дон Алфонсо бас Офицери, войници, слуги, негри, народ.
Действието се развива в Неапол в края на XVIII в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След като се изнася премиерата на „Дон Жуан“ във Виена през май 1788 г. Моцарт насочва интереса си отново към симфоничния жанр. До края на същата година той написва трите си последни и най-значителни симфонии: № 39 — в Ми бемол-мажор, № 40 — в Сол-минор, и № 41 — Юпитер — в До-мажор. През лятото на следната година император Йосиф II неочаквано поръчва на композитора написването на нова опера. Това вероятно е станало по предложение на Лоренцо да Понте, който още е заемал поста придворен поет. За написването на творбата е предложена голямата сума от двеста златни дуката. Моцарт, който по това време не е в добро финансово състояние, приема предложението. Лоренцо да Понте предлага либретото си „Така правят всички“. То е написано по една истинска случка, която станала сред придворните и вдигнала доста шум със скандалния си характер. Либретото се нарича „Така правят всички (жени), или Школа за влюбени“. Текстът, както и текстовете на другите две Моцартови опери, написани върху либрета на Лоренцо да Понте, е на италиански език.
Още през септември Моцарт започва усилена работа върху новата си опера, макар и либретото да не му допада много. През декември операта е завършена изцяло. По това време композиторът кани на гости Иозеф Хайдн, който присъствува на първата генерална репетиция на „Така правят всички“. На 26 януари 1790 г. е изнесена премиерата на новата опера под диригентството на Моцарт. Виенската публика не посреща много топло произведението, а и отзивите на критиката не са възторжени.
За пръв път операта „Така правят всички“ е изнесена у нас във Варненската народна опера през 1961 г. под диригентството на Недялко Недялков и в постановка на Николай Николов.
СЪДЪРЖАНИЕ
Младите офицери Гулиелмо и Ферандо са годеници на двете сестри Фиордилиджи и Дорабела. Те разговарят със стария ерген Дон Алфонсо, който твърди, че няма жени, верни в любовта. Двамата младежи спорят с Дон Алфонсо и сочат за пример годениците си. Но старият скептик не може да бъде разубелен. Той предлага на Гулиелмо и Фернандо да сключат облог: Дон Алфонсо ще им докаже, че и техните годеници са като всички жени; ако двамата последват съветите му, ще се убедят в неверността на Фиордилиджи и Дорабела. Гулиелмо и Фернандо приемат облога.
Сестрите Фиордилиджи и Дорабела с нетърпение очакват своите годеници. Но вместо тях пристига Дон Алфонсо, който им съобщава лошата вест, че Гулиелмо и Ферандо са получили заповед да заминат незабавно на война. Двете сестри изпадат в отчаяние. След малко пристигат и двамата младежи, обзети от скръб. Започва трогателно изпращане: сълзи, целувки, клетви за вярност. Гулиелмо и Ферандо със скрита радост поглеждат към Дон Алфонсо: нима са нужни повече доказателства за любовта на девойките. Но Дон Алфонсо настоява играта да продължи докрай. Идва моментът на заминаването. Двамата офицери се качват на кораба.
Планът на Дон Алфонсо е следният: той ще предложи на двете сестри изкушение; в дома им ще дойдат Гулиелмо и Ферандо, но преоблечени до неузнаваемост и ще започнат да ухажват Фиордилиджи и Дорабела. По такъв начин старият ерген ще докаже най-добре на младежите неверността на жените. След като остават сами, двете сестри се чувствуват ужасно нещастни. Камериерката Деспина се мъчи да ги утеши. Идва Дон Алфонсо, за да спечели на своя страна и да включи в играта хитрата камериерка. Деспина дава съгласието си да го подпомогне в изпълнението на плана му. И ето изпитанието започва. В дома на сестрите идват двама чужденци, облечени с източни костюми, с дълги мустаци и фесове. Това са преобразените Гулиелмо и Ферандо. Те веднага започват да правят комплименти на хубавите девойки и заявяват, че единствено любовта към тях ги е довела в дома им. Фиордилиджи и Дорабела са възмутени от присъствието им и са готови да ги изпъдят. Намесва се Дон Алфонсо. Той открива в двамата чужденци свои приятели и помолва девойките от учтивост и гостоприемство да не ги изгонват. Двамата младежи са изпълнени с радост. Те отново се обръщат към Дон Алфонсо и го питат: държанието на сестрите не доказва ли тяхната вярност. Но старият скептик настоява играта да не се прекратява.