След буйната увертюра с нейната мечтателна тема в. средната част и с необузданата веселост на музиката във финала първа картина започва с интересния терцет на Гулиелмо, Ферандо и Дон Алфонсо за женската вярност. Този терцет подготвя цялостното развитие на действието. По-нататък в музиката трябва да се отбележи прелестният, построен в терци дует на двете сестри, отличаващ се с бляскава звучност и искрящи колоратури. След известието за „заминаването“ на офицерите на война силно впечатление правят внушителният военен хор и след това майсторският квинтет, който разкрива истинските и фалшивите чувства на петимата герои. Партиите на двете сестри са пропити с искрена скръб и молба, а мъжките — със съжаление, любопитство и дяволитост. Следват двете интересни и твърде различни една от друга женски арии: на Дорабела, отличаваща се със своята пародийност, и на Деспина — типична италианска буфоария. Последвалият секстет при идването на двамата чужденци е пълен с хумор и ирония.
Поредицата от прекрасни музикални номера се продължава с бляскава ария на Фиордилиджи за верността, веселата песен на Голиелмо и нежната, изпълнена с поетичност ария на Ферандо. Във второ действие изпъкват веселата ария на Деспина, вторият дует на сестрите в градината; сцената на двете любовни двойки — чужденците със сестрите — е недостижима по своята психологическа вглъбеност. По-нататък трябва да се подчертае наситената с дълбоки, стигащи до трагизъм чувства каватина на Ферандо. Интересен е и последният мъжки терцет. Финалната сцена, която носи името „Така правят всички“, донася просветление на настроението.
ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА
Опера в две действия (петнадесет картини)
Либрето Емануел Шиканедер
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Зарастро — бас
Тамино — тенор
Говорител — бас
Първи жрец — тенор
Втори жрец — бас
Царицата на нощта — сопран
Намина, нейна дъщеря — сопран
Първа дама на Царицата на нощта — сопран
Втора дама на Царицата на нощта — сопран
Трета дама на Царицата на нощта — мецосопран
Първо момче — сопран
Второ момче — сопран
Трето момче — мецосопран
Папагено, ловец на птички — баритон
Папагена — сопран
Моностатос, негър — тенор
Първи мъж в броня — тенор
Втори мъж в броня — бас
Първи роб — тенор
Втори роб — тенор
Трети роб — бас
Жреци, роби, народ, свита на Зарастро.
Действието се развива някъде в Ориента в приказно време.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
„Вълшебната флейта“ е последната опера на Моцарт. Тя е писана в годината на неговата смърт. Операта е създадена по либрето на Емануел Шиканедер (1748–1812) — известен на времето си драматичен актьор, режисьор, поет, автор на пиеси, импресарио, театрален директор и т.н. Шиканедер е познавал Моцарт от Залцбург и е ценил извънредно много неговия талант. През 1791 г. той става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин“ и веднага възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. Дотогава Шиканедер е вече автор на няколко пиеси с музика и либрета за опери, които имат голям успех. Така например той пише текста на операта „Оберон, царят на елфите“ от Паул Враницки, а за пиесата си с музика „Глупавият Антон“, в която сам играе главната роля, поради огромния успех прави шест продължения. За сюжет на Моцартовата опера Шиканедер избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта“ от книгата на Виланд „Джинистан“. Моцарт с радост приема да напише музиката на „Вълшебната флейта“. Той отдавна вече мечтае отново да напише опера върху немски текст, а след „Отвличане от сарая“ това все не му се отдава. Композиторът е много доволен от либретото на Шиканедер не само защото е на немски, но и защото е по тогавашния вкус на публиката — приказен сюжет с чести смени на лирични и комични сцени, епизоди, наситени със символизъм, тайнствени обреди и пр.