Постепенно животът на Мусоргски се помрачава като става все по-тежък и по-тежък. Това пречи на творческата му работа, но той не я изоставя. Освен оперите си композиторът създава и редица други творби. Още с написването на „Нощ на голия връх“ в първия период на творчеството си той показва големите си възможности като автор на симфонична музика. Друго произведение, което представлява нов етап в развитието на клавирния жанр в руското музикално изкуство, е „Картини от една изложба“, композирано през 1874 г. по повод на посмъртната изложба на приятеля на Мусоргски — архитекта и художника Хартман. Тази творба и до днес се смята за величествено достижение в световната пианистична литература. От другите му произведения трябва да се споменат: изключителните по своята психологическа вглъбеност и изящно изграждане „Детски песни“, дълбоко трагичните „Песни и танци на смъртта“ и др.
Последните години от живота на Мусоргски са извънредно тежки. Той води просто жалко съществувание и изкарва прехраната си с акомпаниране на певци.
Мусоргски умира на 28 март 1881 г. в Петербург.
БОРИС ГОДУНОВ
Народна музикална драма в четири действия (девет картини)
Либрето Модест Мусоргски
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Борис Годунов — бас
Фьодор — мецосопран
негови деца
Ксения — сопран
Дойката на Ксения — мецосопраи
Княз Василий Шуйски — тенор
Андрей Шчекалов, секретар на Думата — баритон
Пимен, стар монах — отшелник, летописец — бас
Григорий Отрепиев, по-късно Димитрий Самозванеца — тенор
Марина Мнишек, дъщеря на сандомирския войвода — мецосопран
Варлаам — бас
монаси-скитници
Мисаил — тенор
Кръчмарка — мецосопран
Уродливия — тенор
Първи пристав — бас
Втори пристав — бас
Митюха, селянин — бас
Приближен болярин — тенор
Хрушчов, болярин — тенор
Първа жена — сопран
Втора жена — алт
Рангони, таен йезуит — бас
Черняковски — баритон
йезуити
Левицки — бас
Патриарх — без пеене
Кардинал — без пеене
Боляри, болярски деца, селяни, селянки, стрелци, стражи, пристави, полски благородници, дами, народ.
Действието става в Русия и Полша от 1598 до 1605 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
През 1868 г. Мусоргски работи върху Гоголевата „Женитба“. В някои свои писма композиторът отбелязва, че това произведение не го удовлетворява напълно. След като изоставя „Женитба“, той пише: „Стига вече съм се подготвял — време е да напиша нещо.“ Когато проф. В. В. Николски препоръчва на Мусоргски сюжета на Пушкиновата трагедия, композиторът е завладян изцяло от идеята за написването на опера върху „Борис Годунов“. „Той вече не можеше да мисли за нищо друго и всичко, което беше заловил, изостави“ — пише В. В. Стасов.
Мусоргски сам написва либретото на „Борис Годунов“, като използува трагедията на Пушкин и редица материали от „История на Руската държава“ от Н. М. Карамзин. Работата над либретото е завършена още през есента на 1868 г. и веднага след това композиторът започва работа над музиката. Първия вариант на операта той нахвърля много бързо. „Борис Годунов“ е завършен в клавир през май 1869 г., а оркестрацията — до края на декември същата година. За времето, по което Мусоргскй пише „Борис Годунов“, В. В. Стасов отбелязва за срещите на членовете на „Могъщата петорка“: „Нищо не може да се сравни с чудното художествено настроение, царящо на тези малки събрания … Какъв простор на творческите сили!“
В „Летопис на моя музикален живот“ Римски-Корсаков разказва за някои подробности по написването и представянето на „Борис Годунов“. През лятото на 1870 г. Мусоргски представя операта си в дирекцията на императорските театри, но тя е отхвърлена. Обиденият и огорчен Мусоргски си прибира партитурата. След като преодолява огорчението си, той решава да я преработи. Един от претекстите за отхвърлянето е, че в операта липсва женска роля. Сега Мусоргски добавя двете полски картини и сцената „Под Кроми“. Той отново преработва текста, като още повече съсредоточава вниманието си върху двете сюжетна линии: социалната драма на народа и личната трагедия на Борис, измъчван от своята съвест. Втората редакция на операта е завършена през 1872 г. На клавира на „Борис Годунов“ Мусоргски написва „Аз схващам народа като велика личност, одушевена от една идея: това е моята задача. Опитах се да я разреша в операта.“