Не само двамата главни герои на музикалната драма — народът и Борис, имат ярки характеристики. Другите действуващи лица независимо от големината на партиите им са с определен индивидуален профил. На първо място трябва да се спомене княз Шуйски. Това е релефен и изваян до най-малките детайли образ, контрастен на Борис. Много жизненост и истинска народна непосредственост лъха от скитника-монах Варлаам. Неговата песен „Слушай някога в град Казан що стана“ е един от най-привлекателните и ефектни моменти в цялата опера. Величествен е образът на монаха Пимен. Макар и само с отделни щрихи, Мусоргски е нахвърлил интересен и твърде богат музикален портрет на Марина Мнишек: амбициозна и честолюбива, тя не се спира пред нищо за изпълнение на своите замисли. Силно емоционален е дуетът и със Самозванеца, наситен с истинска страст. Образът на Самозванеца е особено ярък с неговата първичност, романтичност и честолюбие.
В операта изпъкват със силата на своето въздействие сцените на Борис Годунов. Още при първия му монолог във втора картина на пролога се чувствува величието и обречеността на царя. Още по-силен е големият му монолог от пета картина „Достигнах висша власт“, който е една от кулминациите в произведението. Той е наситен с дълбоки чувства, разкрива релефно и цялостно голямото страдание на царя и човека. Най-силен момент в операта е последната ария на Борис „Прости, мой сине“, изпълнена с дълбок трагизъм.
В „Борис Годунов“ трябва да се отбележат и величаво-печалният монолог на Пимен в трета картина на операта, както и развълнуваният разказ на Григорий за чудния сън в същата картина. Сцената с Уродливия в седма картина довежда конфликта между цар и народ до неговата кулминация.
Общо в „Борис Годунов“ преобладава силно драматичната и изпълнена с напрежение музика. На този мрачен фон контрастират няколко момента на просветление: великолепната песен на Варлаам и песента на Кръчмарката от четвърта картина, както и големият дует на Марина и Самозванеца от шеста картина.
ХОВАНЩИНА
Народна музикална драма е пет действия (шест картини)
Либрето Модест Мусоргски
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Княз Иван Ховански, началник на стрелците — бас
Княз Андрей Ховански, негов син — тенор
Княз Василий Голицин — тенор
Болярин Шакловити — баритон
Досифей, водач на разколниците — бас
Марфа, разколница — мецосопран
Сусана, стара разколница сопран
Писар — тенор
Ема, девойка от свободното немско селище — сопран
Пастор — баритон
Варсанофиев, приближен на Голицин — бас
Кузка, стрелец — баритон
Първи стрелец — бас
Втори стрелец — бас
Трети стрелец — тенор
Стрешньов, болярин — тенор
Стрелци, разколници, прислужнички и персийски робини на княз Иван Ховански, войници на Петър I, народ.
Действието става в Москва през 1682 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Още като пише „Борис Годунов“, Мусоргски е завладян от идеята за създаване на друга опера на исторически сюжет. През 1870 г. той започва внимателно да изучава руската история и особено събитията от XVII в.: движенията на разколниците46, въстанието на стрелците47 и борбите на различните социални групи. През лятото на 1872 г. композиторът окончателно избира тази епоха и събитията от нея за сюжет за следващата си опера. Той проучва много материали, между които и записките на И. А. Желябински, на Силвестер Матвеев и интересното „Житие на протопопа Авакума“. В либретото Мусоргски влага като централно събитие борбите между реакционните сили начело с княз Ховански и партията на Петър I. В развитието на действието взимат участие различните социални групировки по това време — стрелците, разколниците, селяните, както и редица исторически лица, като болярина Иван Ховански и болярина Василий Голицин. В сюжета за бъдещата си опера Мусоргски не навсякъде се придържа стриктно към историческата правда. Така например Иван Ховански е бил екзекутиран, а композиторът предава по друг начин смъртта му. Освен историческите лица в операта има събирателни образи на руски хора, като Досифей, Марфа и др.
47
Първата руска пехота, въоръжена с огнестрелно оръжие. През XVII в. стрелците живеят в „слободи“ (свободни селища). През септември 1682 г. поддържат заговора на Иван Ховански.