От многобройните масови сцени в операта могат да се посочат някои като забележителни. В първата картина прави силно впечатление веселата хорова песен, която започва след продиктуването на донесението от болярина Шакловити. Пълен с бодрост и самоувереност е хорът на стрелците. Следващият техен хор е още по-буен и енергичен, а песента „Ой ти, матушка Россия“ е художествено разработена руска народна протяжна песен. Хорът на разколниците в края на картината наподобява на старинните църковно-славянски напеви. В духа на руската народна песен е изграден и финалът на сцената на стрелците от трета картина. Той силно контрастира с предидущия им хор, рисуващ тяхното необуздано веселие. С особена сила на въздействие се отличават и други масови сцени: песните на крепостните девойки в дома на Ховански (IV к.); сцената на екзекуцията (V к.); грандиозният финал на операта — самоизгарянето на староверците, за основа на който е използуван напев от старообредна молитва.
Наред с масовите сцени „Хованщина“ има и редица други, отличаващи се с изключителна музикална стойност. Така например много изразителен е терцетът от първа картина на Ема, Марфа и Андрей Ховански. Един от най-значителните епизоди в операта е сцената на заговорниците във втора картина. Това е един от върховете в цялото творчество на Мусоргски. Тук не само са предадени емоционалните преживявания на всеки от тримата заговорници, но е постигнат и един изключителен по своята завършеност ансамбъл. Интересни са и сцената на смъртта на Иван Ховански, частушките на Кузка, персийските танци от четвърта картина, оркестровите встъпления към пета и шеста картина и др.
Ото НИКОЛАЙ
1810–1849
Ото Николай е от тези композитори, които са си извоювали признание и известност само с едно произведение. От всички негови опери единствена „Веселите уиндзорки“ си е спечелила право на траен живот. Това обаче не понижава значението на Николай като творец. Той е един от ярките представители на романтизма в немската оперна школа. В творчеството си композиторът се стреми да съчетае чертите на немския оперен стил с особеностите на италианската опера и по-специално на операта-буфо. В едно свое писмо Николай отбелязва: „Първото условие за композитора е да пише на свой собствен музикален език, свързан с родното; но ако към него се прибави и лекотата и непосредствеността на италианската музика, ще може да се достигне до съвършенството на Моцарт.“ Ото Николай много пъти и по различни поводи изтъква тази си мисъл. В една своя статия, публикувана в редактирания от Роберт Шуман „Нов музикален вестник“, се казва: „Ние, немците, бихме могли да научим нещо от музиката на италианците, но и те могат да научат повече от нас. Само съчетанието на най-хубавото от двете школи може да създаде в операта нещо ново…“
Ото Николай е роден на 9 юни 1810 г. в Кьонигсберг. Той произхожда от семейството на музикант и започва да учи пиано от най-ранно детство. Баща му иска да направи от него концертиращ пианист, но Николай изявява по-голяма склонност към музикално творчество. През 1836 г. заминава за Берлин, където учи при Целтер (1758–1832). След това заминава за Италия и там започва кариерата му на композитор. Първата му опера е „Енрико II“ (1839), изнесена в Триест и посрещната с голям интерес от публиката. През следващата година биват поставени други две опери на младия Ото Николай „Рицарят-монах“ — в Торино, и „Одоардо и Джилдипа“ — в Генуа. Поставената през следващата 1841 г. в Милано опера „Изгнаникът“ му донася изключителен успех и веднага се приема в репертоарите на много оперни театри. През същата година Ото Николай е поканен за придворен диригент във Виена, където поставя началото на прочутите виенски филхармонични концерти. Името му като композитор и диригент става много известно и през 1847 година му предлагат поста диригент на Берлинската придворна опера. За нея Ото Николай написва своето най-ценно произведение „Веселите уиндзорки“, замислено още във Виена. Освен на опери Николай е автор на редица други произведения — симфонични творби, камерна музика, песни и др.