Музиката на „Воцек“ е написана предимно атонално, като на места е използвана серийната техника на додекафонията. Но Албан Берг не навсякъде се е придържал стриктно към Шьонберговата дванайсеттонова система и често във „Воцек“ прави отстъпления в зависимост от изискванията на съответните ситуации. Той е използвал най-модерната на времето си композиционна техника и изразни средства, които са му помагали най-вече във вярното пресъздаване на сюжета и в обрисуването на характеристиките на главните герои.
В операта Албан Берг използува успешно формите на инструменталната музика: фуга, сюита, соната, пасакалия, вариации и др. Така например първата картина на първото действие е сюита от пет части: прелюд, сарабанда, гавот, жига и ария, а четвъртата картина на същото действие е пасакалия и вариации върху една додекафонична тема и т.н. Цялото първо действие (и петте му картини) представлява пет големи характеристични пиеси Второто действие може да се разглежда като симфония в пет части (всяка част е отделна картина на операта): първата част е сонатно алегро, втората — фантазия и тройна фуга, третата — ларго за камерен оркестър, четвъртата — скерцо с кръчмарска музика (триото) и петата — интродукция и рондо. Третото действие от композиционна гледна точка е още по-интересно и оригинално. То представлява вариации върху един оргелпункт, един ритъм, един акорд от шест тона. Въпреки това конструктивно изграждане на операта композиторът е постигнал на някои места истински дълбока емоционалност — приспивната песен в единайсета картина, огромното драматично напрежение в сцената на убийството (12 картина), страшната и горчива ирония с детската музика във финалната картина и др.
Хектор БЕРЛИОЗ
1803–1869
Берлиоз е един от най-ярките и оригинални композитори в историята на музиката. Ромен Ролан го нарича „най-дръзкият новатор“. Пламенен и романтичен по натура, Берлиоз през целия си живот остава неспокоен, вечно търсещ и разкъсван от противоречия творец. С несломима енергия и увереност той търси нови пътища в музикалното творчество, бори се срещу всичко старо, срещу сковаващите догми и за разчупването на схемите в изкуството. Обогатяването на формата, достигането на нови хармонични звучности, блестящите нововъведения в оркестрацията, които той прави в своите произведения, тласкат бързо развитието на музиката напред. Но най-забележителното, дълбоко революционното в неговото дело е създаването на програмния симфонизъм. Гениалният творец Хектор Берлиоз разкри нови простори пред музиката. Повечето от неговите произведения са едни от най-високите достижения на романтичната музика от средата на миналия век. За разлика от голяма част от композиторите-романтици, които отделят особено място в творчеството си на малките форми — художествени песни, инструментални пиеси, миниатюри, — Берлиоз показва явно предпочитание към големите, монументални произведения. Най-ценните му композиции са в областта на симфоничната и вокално-инструменталната музика, но той е написал и оперни произведения с изключително висока художествена стойност.
Хектор Берлиоз е роден на 11 декември 1803 г. в градчето Кот-Сент-Андре в Южна Франция. Произхожда от лекарско семейство, в което никой никога не се е занимавал с музика. Но Берлиоз от малък показва склонност към изкуството и започва да изучава флейта. Когато завършва гимназия, той е изпратен да учи медицина в Париж. Но там вместо във факултета по медицина той предпочита да прекарва времето си в библиотеката на консерваторията, по музеите, в операта, да слуша лекции по литература. Въпреки несъгласието на родителите си Берлиоз постъпва в консерваторията. Баща му го лишава от издръжка, но и това не може да го накара да промени решението си. Той учи при видния на времето си френски композитор Льосюйор и още като студент започва активна творческа дейност. Запознаването му с произведенията на големите композитори като Бетховен и писатели като Шекспир и Гьоте разгаря още повече творческата му страст. 24-годишен Берлиоз вече е автор на няколко големи произведения като „Смъртта на Офелия“, увертюрите „Веверлей“, „Тайният съд“ и др. През 1828 г. Берлиоз завършва първия вариант на едно от най-значителните си произведения „Фантастична симфония“ — първата програмна симфония в историята на музиката, която тласка развитието й по нови пътища. През 1830 г. младият композитор спечелва Римската премия с кантата си „Сарданапал“. Това му дава възможност да остане три години в Италия. Там написва редица нови големи произведения, между които симфонията по сюжет на Байрон „Харолд в Италия“, „Лелио или възвръщане към живота“, увертюрата „Крал Лир“ и др.