На 28 януари 1830 г. в театър „Фейдо“ в Париж се изнася първото представление на операта „Фра Дяволо“ — най-популярното произведение на Обер. „Нямата от Портичи“ и „Фра Дяволо“ са оперите, които и до днес се играят и представляват интерес както със своя сюжет, така и с неувяхващата красота на музиката си. В по-нататъшната си творческа дейност Обер създава множество опери, между които „Любовен елексир“ (1831), „Густав III“ (1833) — по същия сюжет по-късно Верди ще напише своята опера „Бал с маски“, — чудесните комични опери „Бронзовият кон“ (1835) и „Черното домино“ (1837) и др. Трябва да се отбележат още и „Езерото на феите“ (1839), „Брилянтите от короната“ (1841), „Манон Леско“ (1855), която се е ползувала с голям успех до написването „Манон“ от Масне и „Манон Леско“ от Пучини, както и много други опери.
Освен с композиция Обер се занимава активно с диригентска и педагогическа дейност. През 1829 г. той е избран за член на Френската академия на мястото на починалия Госек. През 1842 г. Обер бива поканен за директор на Парижката консерватория, който пост заема до края на живота си.
Обер умира на 12 май 1871 г. в Париж.
ФРА ДЯВОЛО
Комична опера в три действия
Либрето Еужен Скриб
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Фра Дяволо, прочут разбойник, под името маркиз Сан Марко — тенор
Лорд Кукбърн, богат англичанин — баритон
Леди Памела, негова жена — мецосопран
Лоренцо, офицер — тенор
Матео, гостилничар — бас
Церлина, негова дъшеря — сопран
Джакомо, бандит — бас
Бепо, бандит — тенор
Войници, селяни, гости, слуги.
Действието се развива във и около една гостилница край Терачина, Италия, около 1830 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Жанрът на така наречената „опера на спасението“ или по-точно „опера на ужасите и спасението“ от последните десетилетия на XVIII в. в оперното творчество на Франция, която се характеризира с героична тематика, борбеност, пожертвувателност, спасение чрез мъжествено дело и т.н., дава отражение и в по-късното оперно творчество. Първа опера от този жанр е „Ужасите на манастира“ (1790) от Бертон. Към него принадлежи и „Водоносачът“ (1800) от Керубини, а също така до голяма степен може да се отнесе и единствената опера на Бетховен „Фиделио“, написана върху френско либрето. В романтичната френска опера също така са характерни героичните постъпки, подвизите, саможертвата. Има увлечения и по романтичните приключения, по разбойническите сюжети и т.н.