Именитият френски либретист Еужен Скриб взима за основа на сюжета на „Фра Дяволо“ една истинска история. Фра Дяволо е историческо лице, роден през 1760 г. и обесен в Неапол през 1806 г. Той е бил монах и се е наричал Фра Анджело, но после станал главатар на разбойници, придобил романтична слава и бил наречен Фра Дяволо (брат на дявола). Той не е бил обикновен разбойник, а е действувал и по политически подбуди, за което е бил подкрепян от населението на Абрузия — Средна Италия. Две години след обесването му в Париж вече се играе пиесата „Фра Дяволо — главатарят на бандитите“. Скриб взима само един епизод от живота на Фра Дяволо, като влага в изградения образ и черти от характера на героя на прочутия роман „Жил Бла“ от Ален Лесаж (1668–1747). Върху сюжета на този роман са написани две „опери на спасението“ с едно и също име „Пещерата“ от Жан Лесюйор (1760–1837), изпълнена през 1793 г., и от Етиен Меюл (1763–1817), чиято премиера е две години по-късно. Във „Фра Дяволо“ Скриб показва най-хубавите си качества на познавач на сцената и майстор-либретист.
Обер работи бързо и с увлечение над партитурата на „Фра Дяволо“. Операта се изнася точно две години след „Нямата от Портичи“, но този път в театър „Фейдо“ в Париж. От 28 януари 1830 г., когато е премиерата, операта „Фра Дяволо“ печели все по-голяма и по-голяма популярност и обикаля почти всички театрални сцени.
СЪДЪРЖАНИЕ
Пред странноприемницата на Матео край Терчина. Малък отред драгуни почиват преди да заминат за планините да търсят главатаря на разбойниците — прочутия Фра Дяволо. Младият офицер Лоренцо им съобщва, че е определена награда от десет хиляди пиастра за тези, които заловят Фра Дяволо. Това развеселява драгуните, които са сигурни в спечелването на наградата. Единствен техният командир Лоренцо е тъжен. Той отдавна обича хубавата Церлина — дъщерята на Матео, но старият кръчмар категорично е отказал да даде съгласие за този брак. Лоренцо, макар и офицер, е много беден, за да му стане зет. Матео е обещал ръката на Церлина на богатия Франческо и вече наближава денят на сватбата. Сега Лоренцо тъжно се прощава с Церлина, защото в предстоящото сражение с бандите на Фра Дяволо може и да загине. Неочаквано пред странноприемницата пристига пътническа кола. От нея слизат разтревожени мъж и жена англичани. Това са лорд Кукбърн със съпругата си леди Памела, които са били нападнати и обрани от разбойници. Нападателите са задигнали кутията със скъпоценностите на леди Памела. Драгуните разпитват къде е станало нападението и предполагайки, че е извършено от Фра Дяволо, веднага заминават да го търсят. Бързото им заминаване е продиктувано и от голямата награда, която обещавал лордът на този, който върне скъпоценностите. Но лорд Кукбърн е недоволен и от друго. По пътя един непознат, представил се като маркиз Сан Марко, си е позволил съвсем открито да ухажва жена му. Сега, когато отправя горчиви упреци към своята съпруга, пристига и сам маркизът. Колкото присъствието на непознатия дразни лорда, толкова то радва жена му: значи маркиз Сан Марко е влюбен в нея! Кукбърн побързва да отведе леди Памела в стаята им. В странноприемницата идват Джакомо и Бепо — бандити от дружината на Фра Дяволо, преоблечени като богомолци. Те молят Матео да ги подслони за през нощта, който с неудоволствие им посочва плевника. Джакомо и Бепо успяват да докладват на своя главатар, че нападението е излязло сполучливо и са задигнали кутия с брилянти. Обаче „маркиз Сан Марко“ е недоволен от своите бандити, тъй като не са успели да намерят и парите на лорда. Скоро от стаята си излиза леди Памела, която трябва да приготви нещо за пиене на своя съпруг. Веднага „маркизът“ започва отново ухажванията си. Той моли Памела да му подари за спомен своя медальон и без да чака съгласие, го сваля от шията й. Идва лорд Кукбърн да види защо жена му се бави. „Сан Марко“ със съчувствие го разпитва за грабежа, и подпитва не са ли му задигнали и златото. Но лордът отговаря, че той е бил предвидлив и е превърнал златото си в банкноти, които са зашити в дрехите му. Фра Дяволо вече замисля как да измъкне и парите, когато се дочува радостната песен на драгуните. Скоро те пристигат. Схватката им с бандата на Фра Дяволо е била спечелена от тях. Сам Лоренцо е успял да открие и вземе кутията с брилянтите. Сега той връща скъпоценностите на леди Памела. Лордът предлага обещаната награда, но Лоренцо отказва: това е бил негов войнишки дълг. Обаче Памела, която е разбрала за женитбата на Церлина с Лоренцо, дава парите на девойката. Церлина е щастлива — сега баща й няма причина да откаже ръката й на Лоренцо. Фра Дяволо и неговите бандити яростно се заклеват да отмъстят.