Стаята на Церлина. Всички са се прибрали да спят. Девойката мечтае за близкото си щастие. Внезапно тя се сеща, че е трябвало да занесе нещо на англичаните и бързо отива в тяхната стая. В това време в стаята й се вмъква „маркиз Сан Марко“. Хой се доближава до прозореца и повиква двамата си помощници Джакомо и Бепо. Оттук те ще се вмъкнат в стаята на англичаните, за да вземат кутията с брилянти и дрехите, в които са зашити парите. Когато Церлина се прибира, те се скриват в килера. Щастливата девойка се приготвя за сън и си ляга. Бандитите полека се измъкват и тихо се приближават към стаята на англичаните. Церлина обаче проговорва насън. Това ги стряска и Фра Дяволо праща Бепо да й завърже устата. В това време от двора се чува шум. Драгуните са се върнали и искат подслон за през нощта. Церлина става, за да посрещне Лоренцо. Сега двамата бандити избягват, а Фра Дяволо остава скрит. Лоренцо съобщава, че е научил от сигурно място, че Фра Дяволо се крие някъде в Терачина, и затова е върнал отряда си. Разговорът събужда лорда. В това време от килера се чува шум. Лоренцо и лорд Кукбърн отиват и откриват „маркиз Сан Марко“. На въпроса какво търси тук, Фра Дяволо отговаря шепнешком на лорда, че е имал нощна среща с жена му, а на Лоренцо — с Церлина. Възмутеният Лоренцо му предлага дуел. „Маркизът“ с усмивка приема предизвикателството.
Местност в планината край Терачина. Фра Дяволо очаква своите помощници Джакомо и Бепо. Той с гордост си спомня за подвизите си. Но определеното време е минало, а Джакомо и Бепо ги няма. Бандитът написва една бележка за тях и я скрива на определеното за такива случаи място — хралупата на един дъб. В бележката той им съобщава да ударят черковните камбани, щом драгуните се появят; тогава те ще нападнат англичаните и ще убият Лоренцо. Фра Дяволо вижда приближаването на група селяни и се оттегля. Това са богомолци, които отиват в днешния празничен ден към планинския параклис. С тях са и двамата англичани и Церлина с баща си. Щом отминават всички, скришом се промъкват Джакомо и Бепо. Те взимат бележката и понеже са доста пийнали, започват да се мъчат да прочетат написаното в нея. Несполучливите им опити са прекъснати от появата на Лоренцо. Младежът е много нещастен от „изневярата“ на Церлина. Двамата бандити се страхуват да не би Лоренцо да ги е видял с бележката на Фра Дяволо и започват да си тананикат някаква песничка. В това време селяните започват да се връщат. Като чува песента, която пеят двамата „богомолци“ (Джакомо и Бепо още се правят на пътуващи богомолци), Церлина се досеща, че това са хората, които снощи са били в стаята й. Та те пеят нейната песен. Уверена в своето предположение, девойката настоятелно моли Лоренцо да ги арестува. Младият офицер ги претърсва и намира бележката на Фра Дяволо. Той веднага организира залавянето на легендарния бандит: накарва драгуните да легнат в засада, а праща един войник с Джакомо да удари камбаните. Бепо остава при него. Когато се чува звънът на камбаните, Фра Дяволо се появява горе на скалите. Шефът на бандата вижда единствено Бепо и го запитва сам ли е. Принуден от Лоренцо, Бепо отговаря утвърдително. Фра Дяволо спокойно слиза и веднага се намира обграден от драгуните. Опасният бандит е заловен. Церлина се хвърля в обятията на любимия си Лоренцо.
МУЗИКА
„Фра Дяволо“ е образец на френската комична опера от първата половина на миналия век. С тази творба се влагат нови важни черти в най-демократичния и популярен жанр на операта. Обер е създал едно произведение, което със своята свежест, жизнерадост и комедийност, с искрената си и непринудено лееща се мелодичност, със зазвучаването на пленителните старинни романси, градски шансони и острите народно-танцови ритми възкресява интереса и любовта на широките слушателски кръгове към комичната и лиричната опера. С „Фра Дяволо“ Обер всъщност доказва, че е възможно да се съчетаят най-хубавите черти на комичната и лиричната опера. В тази си творба Обер, подпомогнат от Скриб, за пръв път влага и нов, по-демократичен елемент в музикално-сценичния жанр. Дотогава носители на лиричната линия в комичната опера са могли да бъдат само аристократите. Дори в една от първите му опери, в които главните герои са хора от народа („Масонът“)48, традиционният лиричен герой не с обикновен човек от народа, а аристократ. Тук лиричната линия е поверена на командира на драгуните, когото дори кръчмарят Матео не иска да вземе за зет. Тази наглед уж дребна подробност създава почва за ново демократизиране на оперното изкуство.