Офенбах умира на 4 октомври 1880 г. в Париж.
ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ
Фантастична опера в три действия, пролог и епилог
Либрето Жюл Барбие
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Хофман, поет — тенор
Никлаус, млад приятел и почитател на Хофман — мецосопран
Олимпия’50, кукла — сопран
Жулиета, куртизанка сопран
Антония, певица сопран
Стела, артистка без пеене
Андреас’, слуга на Стела — тенор
Кошенил, слуга на Спаланцани — тенор
Питикиначо, млад човек — тенор
Франц, слуга на Креспел — тенор
Линдорф’, градски съветник — баритон
Копелиус, оптик — баритон
Дапертуто, магьосник — баритон
Доктор Миракъл — баритон
Спаланцани, физик — тенор
Креснел, баща на Антония — бас
Гласът на майката на Антония — мецосопран
Шлемил, поклонник на Жулиета — баритон
Натаниел, студент, приятел на Хофман — тенор
Херман, студент, приятел на Хофман — баритон
Лутер, кръчмар — бас
Студенти, гости, прислужници.
Действието се развива в Германия и Италия в началото на XIX в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Интересният живот на гениалния немски поет-романтик Ернест Теодор Амадеус Хофман (1776–1822), който също притежава голям талант на композитор (оперите „Ундина“, „Аврора“, „Кавалерът Глук“ и др.), диригент и художник, а е работил като юрист, е извънредно привлекателен сюжет за произведение на изкуството. През 1851 г. в Париж е поставена пиесата „Хофманози разкази“ от Жюл Барбие (1825–1901) и Мишел Каре (1819–1872).51 По-късно Жюл Барбие преработва пиесата в оперно либрето, което не било предназначено за Офенбах, а за известния тогава композитор Хектор Саломон. В основата на либретото стоят няколко разказа на Хофман. В първото действие (Олимпия) е използувана новелата „Зандман“ из „Фантастични новели в маниера на Кало“; вьв второто действие (Жулиета) сюжетът е взет от „Историята на загубеното огледало“ из „Приключения в новогодишната вечер“; а третото (Антония) е изградено върху сюжета на новелата „Съветникът Креспел“. В либретото са вмъкнати и персонажи от други разкази на Хофман, като например Питикиначо от „Сеньор Формика“. В него също така е използувана приказката за джуджето Цак от „Цинобър“. В либретото фигурират и действителни лица, като кръчмарят Лутер — собственик на заведението, което Хофман е посещавал в Берлин, и др. Другите действуващи лица са взети от „Серапионовите братя“. Трите разказа се обединяват от участието на Хофман в тях и описват три любовни увлечения на поета или по-точно любовта му към една жена в три образа.
Офенбах започва работа над „Хофманови разкази“, когато вече е тежко болен. Той твори с увлечение и с някаква напрегната бързина. Щом завършва операта в клавир, композиторът веднага започва оркестрацията й, но болестта вече не му позволява да работи. „Хофманови разкази“ е инструментирана със съгласието и по указанията на композитора от приятеля му Ернст Гиро (1837–1892), който две години по-късно ще направи редакция на „Кармен“ от Бизе и ще замени говорните диалози с речитативи. Жак Офенбах не може да види на сцената единствената си опера, защото умира четири месеца преди нейната премиера. „Хофманови разкази“ е изнесена за пръв път на 10 февруари 1881 г. в Опера комик. Тя е посрещната с голям интерес от публиката и веднага е преведена и представена в много чужди оперни театри.
50
Отбелязаните с апостроф роли са писани да се изпълняват от един артист, но това твърде рядко се спазва, поради трудността на партиите.
51
Автори на либретото на „Фауст“ от Гуно; Мишел Каре е и сълибретист на „Ловци на бисери“ от Бизе.