У нас „Хофманови разкази“ е поставена за първи път през 1922 г. в София под диригентството на Т. Мазуркевич. Режисьор е бил Хр. Попов. По-късно в Софийската народна опера е направена нова постановка от режисьора Н. Веков с диригент Асен Найденов.
СЪДЪРЖАНИЕ
Нюрнберг. Кръчмата на Лутер под оперния театър. Певицата Стела е изпратила слугата си Андреас, за да предаде едно писмо на любимия й — младия поет Хофман. Андреас идва в кръчмата но тук Хофман още го няма. Седналият наблизо съветник Линдорф, който отдавна е влюбен в Стела, вижда нейния слуга. Той го повиква и разбрал за какво е дошъл, успява да го подкупи и да вземе писмото, предназначено за поета. С писмото си Стела кани Хофман да отиде при нея, като в плика е сложила и ключа от стаята си. В кръчмата нахлуват група студенти. Лутер не може да насмогне с поръчките. След малко идва и Хофман, придружен от приятеля си Никлаус. Те са гледали „Дон Жуан“ и Никлаус си тананика мелодия от операта. Хофман е тъжен, защото тази вечер в „Дон Жуан“ е участвувала Стела и още не му се е обадила. Студентите са развеселени и помолват Хофман да им попее. Младият поет ое съгласява и запява веселата песен за джуджето Цак. Обаче към средата на песента той се унася в спомените си. Всички учудено го слушат. Скоро Хофман се съвзема и довършва веселата песен. После другарите му го карат да разкаже нещо за себе си и поетът започва да им разправя за трите си любовни увлечения, за любовта си към три жени в един и същ образ.
В кабинета на физика Спаланцани. Старият физик с помощта на слугата си Кошенил е направил една кукла също като жива. Тя може да се движи, да говори, да пее, да танцува. Чрез нея той иска да спечели много пари. Спаланцани е нарекъл своята кукла Олимпия. Тази вечер той дава прием и на него ще представи куклата като своя дъщеря. Всичко е готово за посрещането на гостите Спаланцани се безпокои само от едно: да не би оптикът Копелиус, който е направил очите на куклата, да поиска да му стане съдружник. Хофман е видял Олимпия, помислил я е за истинска девойка и се е влюбил в нея. Той идва при Спаланцани под предлог, че иска да учи физика при него. Никлаус напразно се старае да открие истината на приятеля си, но той не вярва на думите му. Идва Копелиус. Това е злият гений на Хофман, който винаги успява да разруши поетичните блянове на поета. Сега Копелиус предлага на Хофман едни очила, през които светът изглежда оше по-красив. Поетът си слага очилата и като поглежда Олимпия, възторгът му няма край. В същото време Копелиус поисква от Спаланцани да заплати дълга си към него, останал от направата на очите на Олимпия. Физикът се чуди как да излезе от тежкото си положение точно преди пристигането на гостите и се принуждава да му даде един чек без покритие. Копелиус, без да знае истината, го взима и си отива. Гостите започват да пристигат. Спаланцани им представя „дъщеря“ си. Тя предизвиква с пеенето си възхищението на всички присъствуващи. След това започват танците. Спаланцани отново навива механизма на Олимпия и я завежда при Хофман. Поетът танцува с нея, но механизмът се поврежда и започва да се върти все по-бързо и по-бързо. Хофман не може да издържи този бесен танц и пада изтощен. Очилата му се счупват. Спаланцани накарва Кошенил да изнесе Олимпия, защото не е могъл да спре механизма. Внезапно идва Копелиус. Той е открил, че чекът е без покритие и сега се връща, за да отмъсти на Спаланцани. Копелиус се вмъква в стаята на Олимпия и щом Кошенил я внася, оптикът я грабва и счупва. Чак сега става ясно на Хофман, че Олимпия е била кукла, и че той е обичал не истинска девойка, а автомат. Тераса пред двореца на Жулиета във Венеция. Сред множеството гости на красивата куртизанка са Хофман, Никлаус и младият Питикиначо. Разочарован от първата си любов, Хофман, сега търси само наслади. Той е силно увлечен по венецианската красавица. Верният Никлаус вижда увлечението на приятеля си, но напразно се мъчи да го убеди да напуснат пиршеството. Жулиета недвусмислено показва на Хофман, че не е безразлична към него. Внезапно на пира идва Шлемил — приятелят на Жулиета. Между Хофман и Шлемил се разгаря съперничество. Двамата се увличат в игра на карти. Идва Дапертуто, злият гений на Хофман, но в друго въплъщение. Той убеждава Жулиета, че поетът не я обича, а напротив, я презира. Хофман е загубил парите си на комар и разстроен иска да си отива. Жулиета го задържа и го моли, след като си отидат всички, той да остане при нея. Единствената пречка за това е ключът на стаята й, който се намира у Шлемил. Дапертуто подбужда Шлемил срещу Хофман. Двамата съперници се скарват и си обявяват дуел. Хофман дори няма шпага, но Дапертуто любезно му предлага своята. Започва бой и скоро Шлемил пада пронизан от поета. Хофман е изпаднал цял под обзелата го страст към Жулиета. Той взима ключа от убития Шлемил и изтичва в стаята й. За негово изумление стаята е празна. Хофман чува само подигравателния смях на красавицата, която в прегръдките на младия Питикиначо е отплувала с една гондола. Никлаус едва успява да накара Хофман да избяга с него от приближаващата се стража.