В първото действие прави силно впечатление прекрасният и наситен с много емоционалност романс на Хофман, в който се разкриват чувствата му към бленуваната жена. Добре характеризира отрицателния герой мрачната ария на Копелиус. Голямата брилянтна ария на Олимпия крие нещо наистина кукленско, бездушно, въпреки красивата си и достъпна мелодичност. Действието завършва с голямата валсова сцена.
Второто действие започва с кратко оркестрово встъпление, изградено върху темата на прочутата баркарола. След него започва самата баркарола, пята от Жулиета и Никлаус. Този откъс, изпълнен със спокойна лирика, се ползува с широка известност и като самостоятелно произведение и съществува във всевъзможни преработки. В действието има една поредица от интересни музикални номера. След стремителния романс на Хофман с хор идва напрегнатата ария на Дапердуто, а после малкото ариозо и пламенният дует на Хофман с Жулиета, наситен с истинска страст и вдъхновение. Големият септет носи силно драматично напрежение. В края на действието отново прозвучава спокойната баркарола.
Третото действие притежава най-голяма въздействена сила. Тук всъщност е драмата. Краткото въведение създава подходяща атмосфера за поетичния и наситен с дълбока искреност романс на Антония. Тая сърдечна мелодия разкрива чистата душа на влюбената тежко болна девойка. След кратката сцена между Креспел и Антония, напоена с тиха скръб, идва веселата, с чисто френски народностен характер песничка на слугата Франц. Тази песен е забележителна по своята изразителност и чистосърдечна красота. Едно от най-силните места в операта е възторженият любовен дует на Антония и Хофман. Началото му е изпълнено с нежност и лирика, а след това постепенно избликват силните и неудържими чувства на младите хора, за да превърнат дуета във вдъхновен любовен химн. Светлите и възторжени чувства се заменят с настроение на подтиснатост, настъпило от внезапното неразположение на девойката. Сцената между Креспел и Миракъл повишава напрегнатостта, като в репликите на доктора се долавя някаква зловеща предопределеност. В терцета между Антония, доктор Миракъл и гласа на майката най-силно въздействува моментът, когато се дочува топлата и сърдечна мелодия от гласа на починалата майка. Кулминацията на драматичното напрежение е в сцената, когато доктор Миракъл с цигулката си увлича в необуздано пеене болната Антония. Репликите на бащата и Хофман пред мъртвата Антония са пълни с дълбока скръб.
Като междуактна музика между третото действие и епилога отново прозвучава спокойната баркарола. Епилогът започва пак с краткото встъпление от началото, след което се чуват последните думи от разказа на Хофман за трите негови любовни преживявания. В музиката се долавят реминисценции от преживените събития, но веднага след това отново веселите млади хора подемат бодрата си и оптимистична песен.
Любомир ПИПКОВ
1904–7974
Любомир Пипков е един от най-големите български съвременни композитори. Той е създал богато творчество в почти всички области на музиката. Неговите произведения се отличават със значителността на своята тематика и изострената идейна насоченост. Творчеството на Пипков справедливо се окачествява като дълбоко народностно явление, но то носи ярките отличителни черти на голямата самобитност на личния му стил. Характерен белег за композитора е неговият стремеж към новаторство, както по отношение на тематиката, така и на формата и изразните средства. Във всяко свое произведение той поднася нещо ново както за композиционния си стил, така и за българската музика. Любомир Пипков е автор на три опери — „Янините девет братя“, „Момчил“ и „Антигона 43“, — четири симфонии, голямата вокално-инструментална творба „Оратория за нашето време“ и поемата за хор и оркестър „Сватба“, Концерт за пиано, Концерт за цигулка, Симфония-концерт за виолончело и оркестър, Концерт за кларинет и оркестър, много камерни произведения — струнни квартети, Клавирен квартет, Клавирно трио, сонати и др., — оркест рови пиеси, солови, масови, хорови и детски песни, филмова и сценична музика и др.
Пипков е роден на 19 септември 1904 г. в Ловеч. Произхожда от семейство на музикант — бащата Панайот Пипков е един от първите български композитори, създал значително творчество52. Любомир Пипков от малък учи пиано при видния наш педагог проф. Иван Торчанов. Още като ученик той проявява творческото си дарование. След завършването на образованието си Любомир Пипков е вече автор на няколко произведения, между които и Вариации за пиано. През 1926 г. Пипков заминава за Париж и постъпва в реномираното музикално-учебно заведение „Екол нормал дьо мюзик“. В продължение на шест години той учи пиано при Ивон Лефебюр и композиция при Пол Дюка (1865–1935). През 1932 г. Пипков завършва с отличие „Екол нормал“ и се завръща в България. По това време той има вече хубав творчески актив. Автор е на Струнен квартет №1 — първата творба от този вид в българската музика, която и до днес заема челно място в този жанр на музикалната ни литература. Освен това вече са изпълнени неговата Соната за цигулка и пиано. Клавирното му трио и редица песни, някои от които по своята идейност насочват развитието на песенната ни лирика по нов път.
52
Той е автор на една от най-любимите и популярни български песни — „Върви, народе възродени“.