След връщането си в родината Любомир Пипков постъпва Софийската народна опера, на която става диригент на хора, я по-късно и директор. През 1934 г. той завършва голямата си вокално-инструментална творба със силно прогресивна тематика „Сватба“ по текст на Н. Фурнаджиев. Три години по-късно се изнася неговата първа опера — „Янините девет братя“, предизвикала силно раздвижване в музикалните и културни среди. През 1940 г. Пипков завършва друго свое крупно произведение: Първа симфония — Героична, посветена на борците в Испанската война.
Социалистическата революция в България заварва Любомир Пипков на 40-годишна възраст. Той с ентусиазъм се впуска в творчество и обществена дейност. Работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите, професор в Консерваторията. В този период Пипков създава най-ценните си произведения: операта „Момчил“, изнесена през 1948 г., операта „Антигона 43“, изнесена през 1963 г., Втората симфония (1955), Третата симфония (1965), Четвъртата симфония, Симфонията-концерт за виолончело и оркестър (1958), Втория и Третия струнен квартет, „Оратория за нашето време“ за рецитаторка, соло бас, смесен и детски хор и оркестър (1959), инструменталните си концерти и мн. др.
За големите си заслуги към българската музика Любомир Пипков е удостоен с най-високите отличия: той е носител на почетните звания „Герой на социалистическия труд“, „Народен артист“ и три пъти лауреат на Димитровска награда. Любомир Пипков умира на 9 май 1974 г.
ЯНИНИТЕ ДЕВЕТ БРАТЯ
Народна музикална драма в четири действия (седем картини)
Либрето Никола Веселинов
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Майката — мецосопран
Яна — сопран
Георги Грозника, най-голям брат на Яна — баритон
Ангел, най-малък брат на Яна — тенор
Другите седем братя — тенори и баси
Чичо Димитър — баритон
Първи резбар — тенор
Втори резбар — баритон
Трети резбар — баритон
Дядо Гердан — баритон
Иваниш — тенор
Циганката — мецосопран
Първи мечкар — бас
Втори мечкар — баритон
Куция просяк — тенор
Слепия просяк — бас
Цар Ясен — бас
Царица Елена — без пеене
Гражданин — тенор
Старец — бас
Един луд — бас
Момиче — сопран
Работен народ, стражници, въглищари, просяци, граждани, боляри, търговци, свещеници, монаси, царска свита, гвардейци, деца.
Действието се развива в България — Самоков, Средец, Загоре през шестдесетте години на XIV в., по време на турското нашествие.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Идеята за написването на операта „Янините девет братя“ се заражда у композитора през 1928 г., когато той е 24-годишен. Макар и още студент в Париж, младият Пипков е вече автор на своя Първи струнен квартет и на прекрасните песни, наситени с революционна идейност — „Конници“, „Тракия“ и др. По време на ваканцията си в София през тази година Пипков прочита разказа на Никола Веселинов, изграден върху народните балади „Песен за Георги Грозника“, „Яна жали девет братя“ и др., твърде разпространени из Самоковския край, и у него се появява желание да напише опера върху този сюжет. Действително такъв сюжет дава възможност за изграждане на едно многопланово либрето за опера, в което да се разкрият животът и страданията на българския народ от времето на падането му под турско робство. Никола Веселинов обещава на Пипков да му напише либретото и младият композитор, всецяло обхванат от идеята за създаването на това произведение, си заминава за Париж. Веселинов е възпрепятствуван веднага да изпълни поетото задължение. Това обаче не може да накара Пипков да се откаже от намерението си и той се залавя сам да напише либретото. По-късно Веселинов се заема да изпълни обещанието си и с активното участие на композитора успява скоро да напише текста. Любомир Пипков работи върху операта си няколко години. През това време той завършва следването си в „Екол нормал“, постъпва на работа в Софийската народна опера, като междувременно създава и няколко крупни произведения, между които Соната за цигулка и пиано, Клавирно трио, поемата за хор и оркестър „Сватба“ и др. Пипков завършва партитурата на операта „Янините девет братя“ в началото на 1937 г. Въпреки че за онова време в България раждането на една нова българска оперна творба е рядко събитие, ръководството на единствения наш оперен театър твърде трудно се решава да постави произведението на Пипков. Премиерата на операта „Янините девет братя“ се изнася на 19 октомври 1937 г. под диригентството на Асен Найденов. Режисьор е Хрисан Цанков, а художник — Пенчо Георгиев. Операта на Пипков повдига много шум. Част от критиката и публиката я посреща възторжено, а друга част — студено. Някои критици приветствуват появата на Пипковата опера като ново явление в нашия културен живот, като положителен принос, а други я отричат. След около четвърт век „Янините девет братя“ отново излезе на сцената на Софийската народна опера и отново създаде раздвижване и вълнения сред нашата музикална общественост.