След завръщането си в Париж Берлиоз се отдава на усилено творчество и създава симфонията с хор и солисти „Ромео и Жулиета“ (1838), операта „Бенвенуто Челини“ (1838), изключителния по своите художествени качества Реквием (1837), Траурно-триумфална симфония (1840) и др. Берлиоз до такава степен е новатор, че дори съвременниците му музиканти мъчно го разбират. Това му донася големи огорчения. Наред с творческата си дейност като композитор той създава и литературни произведения, автор е на фейлетони, занимава се с критика… Двата му тома „Мемоари“ са в блестящ литературен стил и са една от най-ценните музикални книги, писани от музикант. Непризнаването му и преживените страдания сломяват волята му и стават причина неговата продуктивност да намалее. Берлиоз прави няколко пътешествия в чужбина, които му донасят голяма слава — главно в Русия и Германия. По-значителни негови произведения от последните му творчески години са операта „Троянци“ (която се състои от две части — „Превземането на Троя“ и „Троянците в Картаген“), драматичната легенда за солисти, хор и оркестър „Проклятието на Фауст“, комичната опера „Беатриче и Бенедикт“ и др. В края на живота си той е приет във Френската академия.
Берлиоз умира на 8 март 1869 г. в Париж.
БЕАТРИЧЕ И БЕНЕДИКТ
Комична опера в две действия
Либрето Хектор Берлиоз
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Дон Педро — бас
Клавдио — баритон
Бенедикт — тенор
Леонато — бас
Херо, дъщеря на Леонато — сопран
Беатриче, племенница на Леонато — сопран
Урсула, камериерка на Херо — мецосопран
Гости, маски, офицери, войници, стражи, прислужници, народ.
Действието се развива в град Месина, Сицилия, през XVII в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Берлиоз замисля написването на своята опера „Беатриче и Бенедикт“ през 1832–1833 г. по време на най-силните перипетии на любовта си с английската драматична актриса Хариет Смитсън3, която скоро след това става негова жена. Това дава основание да се предполага, че двамата главни герои на Шекспировата комедия „Много шум за нищо“ — влюбените един в друг, но несмеещи да го признаят Беатриче и Бенедикт, той е вложил много от чувствата, които са го вълнували тогава. Обаче тази своя идея Берлиоз успява да осъществи много по-късно, след около 30 години. Композиторът, който е притежавал голям писателски талант, сам написва либретото на операта. Той винаги е предпочитал да работи върху сюжети и теми от най-значителните произведения на писатели като Шекспир, Гьоте, Байрон и др. Но сега Берлиоз не си позволява да озаглави операта си „Много шум за нищо“, а я нарича с имената на двамата главни герои. Една от причините за това е, че в комедията на Шекспир всъщност главните герои са Херо и Клавдио, в любовта на които има истински драматични елементи, а Беатриче и Бенедикт са носителите на така наречената висока комедия. В либретото на Берлиоз Херо и Клавдио са второстепенните герои и са използувани едва ли не само за да подпомагат развитието на действието. Композиторът съкращава от действуващите лица и Дон Жуан, а с това и заговора, организиран срещу Клавдио. По такъв начин непрекъснатият словесен дуел между Беатриче и Бенедикт в известна степен наподобява другата безсмъртна комедия на Шекспир — „Укротяване на опърничавата“. Операта „Беатриче и Бенедикт“ е завършена през 1862 г. Първото изпълнение е трябвало да бъде осъществено от Опера комик в Париж, но под предлог, че нямат подходяща певица за Беатриче, дирекцията се отказва от своя ангажимент. На 9 август същата година „Беатриче и Бенедикт“ е изнесена в Баден-Баден с много голям успех. Следващата година тя е поставена и във Ваймар.
3
Героинята на неговата „Фантастична симфония“. Сам композиторът нарича лайттемата в симфонията си „идея-фикс“ — б. р.