Съседка — мецосопран
Глашатай — баритон
Жандармерист — бас
Ученички, полицаи, жандармеристи, народ.
Действието става в един провинциален град през 1943 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Софокъл, авторът на „Едип-цар“, „Електра“ и „Антигона“, още преди двадесет и пет века вложи в своите трагедии такава идейност, че те все още вълнуват човечеството. Особено силно въздействува „Антигона“, в която е залегнала проблемата за освобождаване волята на човешката личност, и тази трагедия е дала повод за многобройни творения на изкуството. Върху сюжета на „Антигона“ са писани пиеси, опери; тя е преработвана множество пъти, служила е за подтик към създаване на романи, скулптурни фигури, живописни платна и др. Драми с това заглавие и със същия сюжет са писали много най-видни писатели и в миналото, и в по-ново време. Между тях трябва да се споменат Жан Ануи, Жан Кокто, Жан Пол Сартр, нашият Людмил Стоянов и др. Преработките на класическата трагедия също така са много дори и от Бертолд Брехт. Сюжетът на „Антигона“ е многократно използуван и за оперни произведения. Още от XVIII в. са известни много „Антигони“ — от италиански композитори като Томазо Траета, Андреа Бернаскони, Балтазар Галупи, от немски композитори като Йохан Хасе, Георг Вегензайл, Петер Винтер и др., та до най-значителните съвременни автори като Артур Анегер55 и Карл Орф56, Също така много композитори са писали музика към трагедията „Антигона“ Менделсон, Сен-Санс и др., а у нас — Лазар Николов и тази му творба притежава забележителни художествени качества.
Един истински случай от нашето съпротивително движение дава идеята йа Любомир Пипков за създаването на опера за една съвременна Антигона. Либретото е написано от поета Владимир Башев (1935–1967) и Панчо Панчев (1933). Башев е автор на текста на „Оратория за нашето време“, както и либретото на операта „Мост“ от Ал. Райчев, а двамата с Панчев и на оперетата „Славеят на Орхидея“ също от Райчев. Любомир Пипков работи с увлечение върху операта си, тъй като отдавна е имал желание да пише на съвременен сюжет. Такъв боек, идейно насочен и с революционна тематика сюжет винаги е привличал композитора. Либретото на Башев и Панчев дава възможност на Любомир Пипков да изгради една съвременна по дух и оригинална по своята форма опера.
„Антигона 43“ се изнася за пръв път от Русенската народна опера на 23 декември 1963 г. Диригент е Борис Хинчев, а режисьор — Стефан Трифонов. Само половин месец по-късно, на 9 януари 1964 г. излиза постановката й в Народната опера в Пловдив под диригентството на Иван Маринов и в постановка на режисьора Христо Христов. Два дни след това на 11 януари 1964 г., се състоя и премиерата в София с диригент Васил Казанджиев и режисьор Николай Николов.
СЪДЪРЖАНИЕ
Областен провинциален град. Юни 1943 г. В гимназията днес са матуритетните изпити по литература. Абитуриентката Анна Антонова говори за „Антигона“ от Софокъл. Учителката по литература внимателно слуша. През отворените прозорци на класната стая долита шум от възбудени гласове. Всред шума се откроява силният глас на градския глашатай, който съобщава новината, че търсеният от полицията партизанин Стоил Антонов е заловен и ликвидиран. Анна остава като вкаменена. Нейният брат е убит! Съобщението внася тревога в училището. Изпитът се прекъсва …
Стаята на Анна. Анна и по-голямата й сестра Ирина са съкрушени от сполетялото ги нещастие. Сега те са останали сами. Никой не смее да се срещне със сестрите на убития партизанин. Само една съседка идва да види какво правят двете нещастни момичета. Анна е обхваната от силно вълнение. Щом съседката си отива, тя казва на Ирина, че още тази нощ ще се промъкне до площада, където е оставен трупът на убития за назидание на гражданите, и ще се прости с любимия си брат. Ирина изтръпва от думите на Анна. Тя я моли и разубеждава, като й припомня строгата забрана на полицията. Но Анна е взела своето решение. Това е неин дълг към загиналия брат. Нерешителността и страхът на Ирина я отблъскват и тя побягва навън в тъмната нощ.
Кабинет на областния управител. Жандармерийският капитан докладва на областния управител Крумов за мерките, което е взел за сплашване на населението в града. Трупът на убития партизанин е оставен да лежи на площада, за да напомня на минувачите, че това очаква всеки, който се обяви срещу властта. Крумов не харесва грубите и жестоки прояви на капитана и побързва да го освободи. Областният управстел е верен представител на своята класа, но широко разрасналото се съпротивително движение го смущава. Защо в страната има хора, които се борят срещу царя и отечеството? Той не може да си даде отговор, но смущението му нараства. Неочаквано при него влиза синът му Емил — студент в София. Той се е върнал за ваканцията и тук е бил потресен от страшната гледка на проснатия труп на убития партизанин сред площада. Това е неговият съученик и приятел Стоил Антонов. Защо е трябвало да се постъпи така с него? Бащата се стреми да обясни „престъплението“ на партизанина, но думите му не могат да убедят Емил. Съвестта на младежа се бунтува срещу безчовечието на тази постъпка. Крумов се вижда принуден да защищава правотата на действията на властта. Възбуденият разговор между бащата и сина, се прекъсва от влизането на жандармерийския капитан. Той докладва на управителя, че някой се мъчил през нощта да отвлече трупа на убития, но часовите са забелязали навреме това. За съжаление те не са успели да заловят нарушителя. На сутринта, когато направили оглед, открили едно коланче от ученическа престилка. Емил изтръпва от съобщението. Младежът се досеща, че това е била Анна, която е искала да види за последен път брата си. Той веднага излиза, за да предупреди девойката, с която се обичат още от ученици.