Хоровете са написани в речитативно-декламационен стил, който крие в себе си потенциална мощ. Когато мелодичният речитатив се разгръща в сурова и ярка песенност, драматичното напрежение се увеличава още повече; тогава нараства и въздействената му емоционална сила. Без да бъде пряко свързана с фолклора, музиката на „Антигона 43“ е национална по своята същност. Вокалните партии са изградени върху интонационното движение на българската художествена реч, която на места разраства в развита мелодична линия, достигаща до кантилена. Музикалният език на Пипков е изминал дълъг път на развитие от „Янините девет братя“ и „Оратория за нашето време“ и в „Антигона 43“ е станал по-съвременен, по-дълбоко свързан с действителността. Оркестърът играе най-важна роля в операта. В него са предадени емоционалните състояния на героите, в него става музикално-драматургическото развитие на цялата драма. Изразните средства на композитора са обогатени и осъвременени.
Музикалните образи на операта „Антигона 43“ са изградени с майсторство. Ярък, силен и въздействуващ е образът на Анна. Това не е Яна, не е и Елена, не е също така и героинята от „Оратория за нашето време“. Анна е съвременна девойка, с ясен мироглед, с изострено чувство за дълг. Тя е готова на саможертва не от криворазбрано чувство за чест, а с дълбокото убеждение, че „всяка неправда ражда по една Антигона“. Въпреки не особено голямата си партия образът на Емил почти се изравнява по сила на въздейственост с този на Анна. Емил вижда истината ло-добре от хората на своето съсловие и избира пътя на честта. Сцената на спора му с бащата доразкрива богатия душевен облик на благородния младеж. Сложен, противоречив, изпълнен с колебание е образът на Крумов. Честният от своя гледна точка областен управител не може да се противопостави на класата си и прави грешка, която заплаща с най-скъпото си — живота на сина си. В музиката е предадено с дълбоко вникване в душевното му състояние и колебанието, и смущението, и фалшивото чувство за дълг. Прост, но ярък е отрицателният образ на жандармерийския капитан. Той е глупав, жесток, ограничен, лишен от възможността да мисли — един от тези хора, които причиняваха много нещастия на нашия народ. С груб музикален език, преминаващ на места в жестока гротеска, е създадена музикалната му характеристика. Композиторът е постигнал сполука и в обрисовката на второстепенните герои. Жив е образът на Ирина, колеблива и страхлива, но обичаща сестра си; топлота и съсредоточеност лъхат от съседката, както и от стария учител Терзиев.
Симеон ПИРОНКОВ
1927
Симеон Пиронков е виден български съвременен композитор. Неговата музика, написана с високо професионално умение, носи белезите на творческата индивидуалност на своя автор. Композиторът завоюва първите си големи успехи в областта на филмовата и театралната музика. В тези жанрове Пиронков написа произведения, с които показа майсторството си да създава подходяща звукова атмосфера за развитието на драматургичното действие, способността си да подсилва емоционалното въздействие и изкуството си да илюстрира музикално. След това композиторът създаде и значителни произведения в почти всички жанрове — симфонични, вокално-инструментални, музикално-сценични, инструментални, камерни, песенни и др. Сред многобройните му творби се открояват „Нощна музика“ за симфоничен оркестър, Симфония за струнен оркестър, „Истинска апология на Сократ“ за бас и оркестър, по текст на К. Варналис, „Балетна музика в памет на Стравински“, ораторията „Житие и страдание грешнаго Софрония“, кантата „Искам да напиша една песен“ и др. В областта на музикално-сценичната музика Пиронков е автор на две значителни творби — оперите „Добрият човек от Сечуан“, по едноименната пиеса на Бертолд Брехт и „Пъстрата птица“ и двете върху собствени либрета. Произведенията на Симеон Пиронков се отличават с оригиналния си замисъл и художествената си стойност и те заемат определено място в българското съвременно музикално творчество.
Симеон Пиронков е роден на 18 юни 1927 г. в Лом. Музикалното си образование е получил в Българската държавна консерватория като ученик по композиция на Панчо Владигеров и Веселин Стоянов, и по диригентство — на Асен Димитров. В началото на творческия си път Пиронков работи като музикален ръководител на Народния театър за младежта в София. От тук води началото си увлечението му по сценичната музика. По-късно става музикален ръководител на Българската кинематография, където развива широка и ползотворна дейност и създава своите ценни образци във филмовата музика. Понастоящем предава своя богат опит на филмов и театрален композитор като доцент във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Симеон Пиронков взима дейно участие в музикално-обществения живот — бил е секретар на Съюза на българските композитори, а сега е негов заместник-председател, участвува като член на редколегии, пише статии по различни музикални въпроси и пр. Към оперния жанр композиторът се обръща сравнително късно — в зрялата си творческа възраст, макар че първите си опити прави твърде рано. Четиридесет годишен Пиронков завършва първата си опера — „Добрият човек от Сечуан“, а близо десет години по-късно се изнася и втората — „Пъстрата птица“. Симеон Пиронков е носител на много отличия и награди. Удостоен е с почетното звание „Заслужил артист“.